— Толкова ли е силен? — попита кралицата.
— Така изглежда.
— Каза ми, че възможностите му са доста скромни.
— Изглежда съм сгрешила — отвърна Инвидия.
Кралицата изръмжа и се загледа в образа.
Миг по-късно той най-накрая проговори. Гласът на Октавиан беше звучен, плътен баритон, изражението на лицето му — спокойно, а позата — уверена и стабилна.
— Поздравявам ви, алеранци, свободни и граждани. Аз съм Октавиан, син на Септимус, син на Гай Секстус, Първият лорд на Алера. Върнах се от пътуването си до Кания и дойдох да защитавам дома си и хората си.
Вордската кралица издаде вибриращо съскане, един напълно нечовешки звук.
— Вордът дойде и ни нанесе тежки рани — продължи Октавиан. — Ние скърбим за тези, които вече са загинали, за градовете, които са превзети, за унищожените домове и животи. Вече знаете, че врагът превзе Алера Империя. Знаете, че всички големи градове, които все още устояват, са изправени пред неизбежна атака, ако вече не са обсадени. Знаете, че вордът е отрязал десетки хиляди алеранци от пътя към спасението. Знаете, че кроачът расте, за да погълне всичко, което знаем, и всичко, което сме.
Огън внезапно пламна в очите на Октавиан.
— Но има и неща, за които не знаете. Вие не знаете, че легионите на градовете на Защитната стена са се обединили със събрали се от други градове в най-голямата, най-опитната и закалена в битки армия, използвана някога в историята на нашия народ. Вие не знаете, че всички рицари и граждани на Империята са се обединили, за да се борят с тази заплаха, под ръководството на моя брат, Гай Акватайн Атис. Вие не знаете, че тази война не само не е приключила — тя още не е започнала.
— В продължение на две хиляди години нашите хора са работили, воювали, проливали кръв и са умирали, за да осигурят безопасността на нашите домове и семейства. В продължение на две хиляди години ние устоявахме, оцелявахме и побеждавахме. В продължение на две хиляди години легионите са нашия меч и щит срещу онези, които искат да ни унищожат.
Октавиан отметна глава назад, погледът му стана по-твърд от камък, а изражението му — спокойно и неподвижно като гранита на планината.
— Легионите все още са нашият меч! Те все още са нашият щит! И те ще ни защитят от тази заплаха, както и от всички останали. След хиляда години, когато настоящите събития станат история, хората ще нарекат този период най-смъртоносния на нашето време. И след хиляди години те все още ще помнят нашата доблест, нашата сила. Ще знаят, че Дом Гай е дал живота си и е пролял кръвта си, борил се е с меч и фурии срещу този враг и че цяла Алера се е била заедно с нас! Те ще знаят, че ние сме алеранци! И че тази земя е наша!
Прилив на емоции заля Инвидия и беше толкова силен, че тя падна на едно коляно. В него имаше екзалтация и надежда, ужас и ярост — всички преплетени толкова неразривно, че не можеха да се отделят едно от друго. Тя веднага използва фурията на метала в опит да притъпи въздействието им, и в някакво далечно, замъглено ъгълче на съзнанието си осъзна, че вълната, която я заля, идва от малкия пленен холт.
Октавиан продължи с още по-твърд и по-тих глас.
— Подобно на вас и аз видях лицето на врага. Видях я да ви предлага мир. Но бъдете сигурни, мои сънародници, че всичко, което тя предлага, е спокойствието в гроба; че тя не предлага нищо по-малко от пълното унищожение на целия ни вид, както на тези, които живеят днес, така и на тези, които са били преди вас. Тя ни моли да легнем покорно на земята и послушно да чакаме да ни прережат гърлата, за да кървим безболезнено до пълното изчезване на нашата раса.
Гласът му стана нежен.
— Казвам ви това: свободните хора на Алера са свободни. Те са свободни да правят това, което смятат за най-добро. Те са свободни да изберат какви мерки да предприемат, за да осигурят безопасността на своите близки. Особено за онези, които са се оказали зад фронтовата линия, е съвсем разбираемо, че някои от тях може да потърсят безопасността на предаването. Това е избор, който трябва да направите в собствените си сърца. Когато вордът бъде победен, няма да има никакви обвинения, независимо от вашето решение.
— Но що се отнася до вас, граждани на Империята, които толкова дълго се радвате на силата и привилегиите на вашия статут, дойде моментът да докажете своята стойност. Действайте. Сражавайте се. Поведете онези, които биха застанали до вас. Всеки гражданин, който се предаде на ворда, в очите на короната ще бъде предател на Империята.