— Мога да ви обещая само едно: тези, които се бият, няма да се бият сами. Не сте забравени. Ние ще дойдем при вас. Дядо ми се бореше със зъби и нокти с ворда. Той се бори до смъртта си, за да защити живота на своите хора. Гай Секстус определи стандарта, по който нашите потомци ще съдят всички нас. Няма да приема нищо по-малко от другите граждани на Империята. Нито от тях, нито от самия себе си.
— Нашият враг е силен, но не е неуязвим. Кажете на приятелите и съседите си какво сте чули днес. Съпротивлявайте се. Бийте се. Ние ще дойдем при вас. Ще оцелеем.
Образът замълча за момент и след това обезпокоително се обърна и се втренчи във вордската кралица.
— Ти.
Инвидия си пое дъх и провери останалите басейни.
Водните фигури бяха изчезнали.
— Това е той — изсъска Инвидия. — Това е съобщение на Октавиан.
— Ти — каза Октавиан, загледан в кралицата. — Ти уби дядо ми.
Вордската кралица вирна брадичка.
— Да.
— Предлагам ви този шанс — каза Октавиан с глас студен, спокоен и още по-заплашителен. — Оставете Алера. Бягайте обратно в Кания. Вземете със себе си всеки от вашия вид, който искате да оцелее.
Кралицата се усмихна с ъгълчето на устата си.
— И защо да го правя?
— Защото идвам — тихо прошепна образът на Октавиан — за теб.
Кралицата стоеше неподвижна като камък.
— И когато приключа — обеща Октавиан, — от вашия вид няма да остане нищо, освен истории. Ще изгоря домовете ви. Ще погреба вашите воини.
Гласът му стана по-мек.
— Ще накарам небето над вас да почернее от врани.
Образът на Гай Октавиан потъна във водата с перфектна, контролирана грация.
Когато изчезна, басейнът стана напълно неподвижен.
Вордската кралица бавно свали качулката си. След това тя отметна наметалото около себе си, макар Инвидия отлично да знаеше, че тя почти не е засегната от температурата.
В продължение на няколко секунди вордът не помръдна — след това тя внезапно изсъска и се обърна, подскачайки във въздуха, призова порив на вятъра, който да я вдигне нагоре, и се насочи към малкия холт.
Инвидия призова фуриите си да я понесат след кралицата и я настигна точно при холта. Те се спуснаха заедно и кацнаха в централния двор. Кралицата закрачи към една от къщите, разби вратата и се втурна вътре.
Инвидия се напрегна, стомахът й се сви в агонизиращо очакване. Тя не желаеше нищо лошо на клетите обитатели, но не можеше да направи нищо, за да ги спаси от гнева на кралицата.
От вътрешността на къщата се разнесоха трясъци. После едната стена избухна навън и кралицата се вряза в съседния дом. Отново се чуха звуци на яростно унищожение. След това кралицата нахълта в следващата къща. И в следващата. И в по-следващата, движейки се с такава скорост, че нямаше време дори за писъци.
Инвидия си пое дълбоко дъх. След това се принуди да влезе в първата къща — тази, в която живееше малкото семейство, което бяха посетили няколко седмици по-рано. Инвидия можеше да убие кралицата по-рано тази вечер. Ако го беше направила, тези холтъри щяха да са още живи. Най-малкото, което можеше да направи за тях, беше да се принуди да види с очите си какво е причинила със своето бездействие.
Камъните хрущяха под хитина, защитаващ краката й, докато тя се приближаваше, и накрая усети дима на семейното огнище. Алеранката спря за момент, за да се подготви за това, което щеше да види, след което пристъпи през входната врата. Кухненската маса беше разбита, саксии бяха разпръснати навсякъде. Счупени съдове покриваха пода. Два прозореца бяха счупени.
И малката къща беше празна.
Инвидия за момент се втренчи недоумяващо. След това, като започна да осъзнава, тя изскочи през вратата и влезе в съседната къща. Също празна като първата.
Тя излезе от къщата и започна да оглежда земята. Камъните, които хрускаха под краката й, не бяха камъни. Бяха телата на стотици вордски стършели, а техните натрошени, изкривени или пречупени жила все още потръпваха в конвулсии.
Вордската кралица нададе яростен вой и от съседната къща се разнесоха поредните звуци на разрушение. След няколко секунди постройката просто се разпадна и кралицата се появи от нея със странно изражение на ярост в очите, след което с един замах разпръсна греди с диаметър колкото собственото й бедро и камъни по няколкостотин фунта.
— Измами ме — изсъска тя. — Той ме измами. Докато слушах думите му, той открадна моя холт!