Младата жена от Церес срещна погледа на Исана и каза:
— Но, по свой собствен начин, вие може да разчитате на тях повече, отколкото на почти всеки друг човек в Империята. Те ще действат, за да защитят своите интереси. Което означава, че те ще си създават врагове сред своя кръг. Може да разчитате на тях, за да уредите стари сметки или да ги усложните, милейди.
Исана леко се усмихна.
— Сенатор Теогин каза почти същото.
Верадис се усмихна.
— Чичо Тео е просто непоправим стар търговец на коне. Но той знае много за тази кухня, милейди.
— Може ли да му се довери човек? — попита Исана.
Верадис обмисли отговора й сериозно.
— При тези обстоятелства мисля, че да. В крайна сметка Валериус е от Акватайн — един от градовете, най-отдалечени от вордската заплаха. Чичо беше един от онези, които най-силно настояваха за действия, след като граф Калдерон предупреди за вордската заплаха, и Валериус едва не го разпна за това. Ако чичо Тео каже, че има подкрепа сред сенаторите от областите, най-силно пострадали от ворда, бих казала, че той почти сигурно е честен и най-вероятно е прав.
Исана поклати глава.
— Трябваше да направите пауза, за да решите дали собственият ви чичо ви заблуждава или не.
— Моят чичо е сенатор — каза Верадис, а сериозните й очи за миг блеснаха. — Да, милейди. Аз го обичам. И го познавам.
— Предполагам, че май е твърде късно да се притеснявате за това — каза Исана. — По това време те вече би трябвало да са се събрали.
Верадис кимна.
— Милейди… независимо от днешния резултат, трябва да знаете, че има много хора, за които вие винаги ще бъдете Първата лейди на Алера.
Исана вдигна ръка.
— Не, Верадис. Залогът е прекалено голям. Междуособиците са това, което със сигурност ще ни унищожи. Въпреки последните събития аз вярвам, че Алера е империя на върховенството на закона. Ако законодателите й решат, че… — тя поклати глава. — Опитът да се противопоставя, открито да ги предизвикам, само ще навреди на Империята. Ние в никакъв случай не трябва да фокусираме вниманието си върху вътрешните раздори, а да го насочим към това, което наистина го заслужава.
Лицето на Верадис не изразяваше нищо, но Исана усети, че интересът й внезапно се засилва.
— Ако Валериус вземе връх, вие отново няма да бъдете нищо повече от холтър. Вашият син ще се превърне в поредното незаконородено дете на гражданин. А Атис Акватайн, човекът, отговорен за Втора калдеронска битка и смъртта на ваши приятели и съседи, ще управлява Империята.
— Вярно — отговори Исана. — Империята. Която все още ще съществува.
Тя поклати глава и въздъхна.
— Не съм забравила какво е направил. Но ние няма да оцелеем в предстоящите събития, ако не се обединим. И ако това означава, че съм длъжна да… — тя сви рамене. — Ако трябва да приема завръщането у дома, където всичко е заселено с врагове, и че на Акватайн никога няма да му се наложи да отговаря за това, което направи с долината Калдерон — така да бъде.
Верадис кимна бавно и попита:
— А Октавиан? Той на същото мнение ли е?
Исана обмисли въпроса за минута. После кимна.
— Така мисля. Да.
— Дори да е така — продължи Верадис, — вие знаете, че ако Алера надделее над ворда, Акватайн не би могъл да си позволи да остави Октавиан жив и на свобода.
Исана се намръщи. После вдигна брадичка, а мъжкото, привлекателно лице на Акватайн се появи пред мисления й взор, след което отговори на Верадис:
— Ако на Акватайн е съдено да стане Първи лорд, той ще трябва да подбира своите битки — и своите врагове — с много голяма предпазливост.
Известно време Верадис я гледаше напрегнато, след което бавно поклати глава. Исана наклони брадичката си настрани и се намръщи заинтригувана.
— Баща ми често говореше с мен за естеството на властта — каза Верадис. — Едно от нещата, от които той често се оплакваше, бе, че единствените хора, достойни за нея, всъщност не я търсят.
Исана се намръщи.
— Не разбирам.
Верадис се усмихна и за миг на лицето й нямаше нищо тъжно или тържествено. Исана беше поразена от деликатната красота на младата жена.
— Знам — каза тя. — И това доказва гледната точка на баща ми.
Тя наклони глава с величествен и официален жест:
— Ще се съобразя с всички ваши желания, милейди.