Исана се канеше да отговори, когато на вратата се почука и Арарис влезе.
— Милейди — промърмори той и склони глава, — имате посетител.
Исана изви вежди, обърна се към вратата и приглади роклята си. Каквото и да беше решил Сенатът, те щяха да изпратят свой представител, който да я придружи до тях… но усещанията на Исана й подсказваха, че обичайното ледено спокойствие на Арарис донякъде е разклатено. Изборът на Сената за придружител би казал много за резултата от дебата.
— Благодаря, Арарис. Моля, нека влезе.
Исана не беше сигурна кого очаква да види, но Атис Акватайн определено не беше в списъка й. Върховният лорд влезе, блестящ в алено и черно, макар че беше прикрепил официалната хералдика на Дом Гай — алено-лазурен орел, на гърдите на туниката си. Дори смачкана от тънката стоманена лента на алеранската корона, тъмната му златиста коса беше безупречна, а черните му очи — напрегнати и съсредоточени, както всеки път, когато Исана го видеше.
Акватайн учтиво сведе глава, макар и съвсем леко.
— Лейди — каза той тихо.
— Лорд Акватайн — отвърна Исана, поддържайки неутрален тон, — какво неочаквано… — тя се усмихна леко — … посещение.
— Времето беше важно. С всички сенатори в залата, техните информатори пренебрегват задълженията си. Бих искал да говоря с вас насаме, ако желаете.
— Вие сте женен мъж, сър — отговори Исана, без ни най-малък намек за обвинение. Звучеше много по-осъдително, помисли си тя. — Мисля, че би било крайно неуместно.
— В интерес на истината — отвърна Акватайн, — вече официализирах развода си с Инвидия, в сила е от днес.
— Какво ужасно бреме свалихте от раменете си — каза Исана.
Акватайн вдиша бавно през носа и издиша по същия начин. Исана усети едва забележима следа от разочарование, която веднага бе скрита зад стена.
— Бих предпочел — каза Акватайн — да проведем този разговор насаме.
Исана го погледна така, сякаш го чака да довърши изречението си.
— Моля — добави Акватайн, почти изръмжавайки го.
Верадис се прокашля и каза:
— Ще почакам отвън, милейди.
— Както желаете — отговори Исана. — Но Арарис остава с мен.
Съдейки по бързината, с която Арарис влезе през вратата, явно беше започнал да се движи още преди Исана да довърши изречението. Той задържа вратата отворена за Верадис, след което я затвори зад нея.
Акватайн се усмихна.
— Не ми ли вярвате, лейди?
Исана му се усмихна и не отговори.
Акватайн издаде кратък, доста груб смях.
— Малко са тези, които могат да се държат по този начин спрямо мен, и те имат основателна причина за това. Аз се считам за благоразумен човек, но също така не реагирам добре на грубост и неуважение.
— Ако бяхте Първият лорд — отговори тя, — това би могло да е проблем. Но вие не сте.
Той присви очи.
— Не съм ли?
— Още не — каза Исана с тон, който почти можеше да се нарече враждебен.
Тя спокойно издържа погледа на мъжа в течение на минута в пълна тишина, след което промени тона си на по-подходящ за разговор.
— Освен ако Сенатът вече не ви е казал какъв ще бъде резултатът от изслушването, предполагам.
Акватайн поклати глава и отговори със същия тон:
— Валериус, разбира се, ме уверява, че всичко ще се случи точно както той иска. За съжаление осъзнавам стойността на подобни обещания.
Тя го погледна още веднъж и устата му се разтегна в лъвска усмивка.
— Мислите, че съм дошъл тук да злорадствам по повод вашето отстраняване ли, лейди?
— Хрумна ми тази възможност — призна тя.
Той поклати глава.
— Нямам време за губене за такива дреболии.
— Тогава защо дойдохте?
Акватайн пристъпи към шкафа в стаята, взе една бутилка и си наля вино в стъклена чаша. После вдигна чашата и лениво разклати виното вътре.
— Сенаторите, разбира се, са гневни. Те усещат възможност да ограничат властта и правата, свързани с поста на Първия лорд, въпреки ужасната реалност. И ако намерят начин и същевременно Алера оцелее — тогава ще успеят. А вече видяхме какво се случва, когато властта на Първия лорд отслабне. Независимо как ще се развият нещата в бъдеще, вие и аз имаме общ интерес да го защитим.
Исана го изчака, докато той предпазливо отпиваше глътка вино. После каза: