— Да приемем за момент, че съм се съгласила. Какво предлагате?
— Брак — спокойно каза Акватайн.
Исана се озова седнала на стол, без да си спомня ясно как е стигнала там. Тя просто се втренчи в Акватайн, докато устните й се опитваха да оформят следващите й думи, а от Арарис, застанал неподвижно с гръб към вратата, изригна пламтяща сляпа ревнива ярост. Той бързо я потисна, като докосна с ръка дръжката на меча си, но въпреки това краткият изгарящ прилив на емоции накара Исана да загуби ориентация, сякаш е излязла от тъмна изба и е погледнала право в слънцето. След миг тя някак успя да промълви няколко думи:
— Да не сте луд?
Зъбите на Акватайн отново блеснаха.
— Цялата ситуация е луда — отговори той. — Но всъщност това е разумно решение. Аз ще запазя короната, а след смъртта или пенсионирането ми наследствената линия ще премине към вашия син. И предвид естеството на нашите отношения, неговата лична безопасност ще се превърне в моя отговорност, в противен случай ще загубя уважението на гражданите заради неспособността си да защитя собствения си наследник.
— А вашите деца? — попита Исана.
— Аз нямам деца — отговори Акватайн. — Във всеки случай, не знам да имам — и със сигурност нямам законни наследници. И тъй като вашите способности за призоваване на вода ще ви позволят напълно да контролирате дали ще успея да създам законен наследник, можете да изберете никога да не раждате деца за мен, и в този случай Октавиан безопасно ще вземе короната, когато стане по-възрастен, по-мъдър и по-готов да води Империята.
Исана присви очи в размисъл.
— Разбира се — каза тя, — ако нещо се случи с мен, вие ще бъдете свободен да си вземете друга жена. В този случай детето, което тя би родила, ще има претенции за трона — претенции, за които синът ми ще е пречка.
Акватайн се усмихна тъжно.
— Инвидия винаги е била виртуоз в предателството — каза той. — Виждам, че не сте оцеляла от връзката си с нея по щастлива случайност.
— Освен това — продължи Исана, — как бихте могли да сте сигурен, че не планирам да ви отстраня, когато охраната ви ще е по-уязвима?
— Защото няма да го направите — просто каза Акватайн. — Вие не сте такъв човек.
— Не съм от типа хора, които са готови да убият, за да защитят детето си?
— Не сте от типа, който забива нож в гърба на друг — каза той. — Ще трябва да ме погледнете в очите. Мога да живея с това.
Исана просто се втренчи в мъжа. За нея Акватайн винаги е бил просто мъжки аналог на Инвидия, партньор в нейните безмилостни политически проекти. Никога не би предположила, че той е от породата, която вярва, че не всеки човек заговорничи срещу всички останали и е способен на убийство и предателство, ако това осигурява достатъчно ползи. Макар че може би не би трябвало да е изненада. Инвидия беше способна да види лоялността в другите, вътрешното им… чувство за чест. Исана предположи, че това дава на думата им по-голяма стойност от няколко секунди топъл дъх.
И със сигурност беше използвала тази черта в Исана.
— Кажете ми — каза Исана. — По каква причина да избера този план, вместо да подкрепя законното наследяване в Империята?
— По три причини — отговори без забавяне той. — Първо, защото това би премахнало необходимостта от настоящата битка в Сената, като изтръгне зъбите на различни участващи сенатори. Валериус изостря този конфликт на основата на това, че сега е време на война и се нуждаем от незабавна, уредена командна верига. Нашият съюз ще премахне заплахата на Валериус, ще предотврати в Сената да се оформят отделни фракции по въпроса и ще се избегне създаването на опасен прецедент в Сената самият той да диктува условия на Първия лорд.
— Второ?
— Защото това би означавало, че няма да имам причина нито да навредя на сина ви, нито да се предпазвам от него. Октавиан има способности, признавам го с готовност. Но като се има предвид опита и предимството на позицията, моите са по-големи. Всяка борба за власт помежду ни би била пагубна за него лично и за Империята като цяло.
Щеше да е много по-лесно да се подиграе с думите на Акватайн, помисли си Исана, ако не беше така категорично защитила същата тази гледна точка пред Верадис.
— И трето — продължи Акватайн, — защото това ще спаси човешки животи. Вордът идва. Вече е изгубено твърде много време именно защото има съмнения кой всъщност носи короната. С всеки ден врагът ни става по-силен. Независимо дали Октавиан носи короната или аз, тези дни на съмнение ни парализират. Аз съм тук. Той не е.