Исана саркастично вдигна вежди.
— Чудя се, лорд Акватайн, случайно не бяхте ли край басейн снощи? Или до който и да е друг воден обект.
Акватайн вдигна длан нагоре в знак на съгласие.
— Разбира се, той най-вероятно е жив и се е върнал от Кания. Разбира се, проявата му на сила беше впечатляваща… — Акватайн поклати глава, изражението му напомни на Исана за човек, който се готви да преглътне нещо неприятно. — Не впечатляваща. Вдъхновяваща. Думите му към собствения ни народ означаваха повече от простото деклариране на присъствието му. Той им донесе смелост. Той им донесе надежда.
— По начина, по който трябва да го прави Първият лорд — каза Исана.
— Предполагам, че все още трябва да е някъде на западния бряг. От там до тук е дълъг преход, лейди Исана. Ако на нашия народ му бъде позволено да остане в несигурност кой ги води, докато той пристигне, ние може да не доживеем до следващата пролет. Вярвам, че това може да бъде избегнато само като работим открито заедно. Доброволният съюз на нашите Домове ще успокои умовете на гражданите и хората. Ако позволим на Сената да реши, винаги ще има съмнения, въпроси и конспирации, без значение кой от нас ще заеме трона.
Акватайн пристъпи напред и протегна ръка.
— Няма да живея вечно. Възможно е да падна в предстоящата война. Така или иначе в крайна сметка короната ще отиде при него. Не е нужно да се тестваме взаимно. Животи ще бъдат спасени. И нашите хора ще получат най-голям шанс да оцелеят.
Поредният изблик на гняв удари сетивата на Исана, когато Арарис направи половин крачка напред от позицията си до вратата. Този път избликът беше толкова интензивен, че и Акватайн го усети. Той се обърна към Арарис и задържа погледа си няколко мига. После погледна обратно и примигна.
— О, не го бях осъзнал.
— Мисля, че трябва да си тръгнете, Атис — каза Арарис. Гласът му беше тих и много, много спокоен. — Би било по-добре за всички нас.
— Това, което се случва извън тези стени, е по-важно от вас, Арарис — хладно възрази Акватайн. — По-важно е и от мен. И макар склонността ви да защитавате грешните жени да е напълно разбираема за разни дреболии, вашите емоции са напълно без значение за разглеждания проблем.
Очите на Арарис блеснаха и нов прилив на гняв удари Исана. Струваше й се, че усеща как огъва миглите й назад.
— Странно — отвърна Арарис. — Аз не го виждам по този начин.
Акватайн поклати глава, устните му се разтеглиха в безсмислена усмивка.
— Вече не сме ученици, Арарис. Нямам особено желание за интимност извън тази, необходима за размножаване. Що се отнася до мен, ще се радвам да живеете личния си живот по какъвто начин си изберете, лейди Исана.
— Арарис — тихо каза Исана и вдигна ръка.
Той продължи да гледа гневно Акватайн за още една безкрайна секунда. След това я погледна, намръщен, докато тя мълчаливо го подканяше да разбере какво ще прави. След безкраен брой сърдечни удари Арарис видимо се отпусна и се върна на мястото си до вратата.
Акватайн намръщено наблюдаваше как мечоносецът се оттегля и после се обърна обратно към Исана. Дълго време се взираше в нея, после бавно свали ръка и каза:
— Вашият отговор е отрицателен.
— Вашето предложение е… разумно, лорд Акватайн — каза тя. — Много, много разумно. И аргументите ви са сериозни. Но цената, която искате, е твърде висока.
— Цената?
Тя се усмихна леко.
— Искате да пожертвам своя свят за този план. Да изоставя нещата, които са ми отнели цял живот, за да ги изградя. Да прегърна измамите и празните идеи. Това би оставило в ума и сърцето ми безплодна пустош, изгорена, гола и безполезна като всички онези ферми, които разрушихте, за да забавите ворда.
Акватайн се замисли за момент. След това кимна и каза:
— Не разбирам. Но трябва да приема отговора ви.
— Да, мисля, че трябва.
Той се намръщи.
— Октавиан знае, че трябва да се защити от мен. И аз от своя страна също трябва да се защитя от него. Ако е възможно, ще избягвам пряка конфронтация. Нямам особено желание да му навредя — той срещна погледа на Исана. — Но понякога тези неща имат свойството да започват свой собствен живот. Аз ще видя Империята обединена, силна и готова да се защити.
Тя леко наклони глава към него и каза:
— Тогава за вас би било най-мъдро да приемете волята на Гай Секстус, лорд Акватайн.