— Гай Секстус е мъртъв, лейди — той също се поклони леко в отговор. — И вижте докъде ни доведе приемането на волята на тази стара змия.
Акватайн кимна на Арарис и излезе от стаята.
Арарис затвори вратата зад Върховния лорд и се обърна към Исана. След това бавно издиша и едва тогава вдигна ръката си от дръжката на меча.
Исана направи крачка към него и ръцете им се преплетоха. Тя го притисна силно към себе си, облегнала буза на гърдите му. Остана така няколко мига, притворила очи. Арарис я прегърна внимателно, стараейки се да не я притиска твърде силно към стоманените пластини на бронята. Докато стояха прегърнати, Исана усещаше как се топи спокойната му сдържаност, резултат от призоваването на метал, с което той обуздаваше емоциите си.
Известно време за нея съществуваше само неговото присъствие, топлината на любовта му, непоклатима като скала, и Исана позволи на тази топлина да прогони студа на нейните тревоги и страхове.
Малко по-късно тя попита:
— Правилно ли постъпих?
— Знаеш, че да — отговори той.
— Дали? — попита тя. — Той имаше аргумент. Дори няколко.
В гърлото на Арарис се надигна ръмжене. Миг по-късно той каза:
— Може би. Затова се запитай защо.
— Кое защо?
— Би ли могла да живееш в лъжа?
Тя сви рамене.
— Преди можех. За да защитя Тави.
— Както и аз — каза той. — Аз бях там.
Той посочи белезите по лицето си.
— Платих го изцяло. И когато… когато се избавих от това бреме, това беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало след смъртта на Септимус.
— Да — тихо каза Исана.
Тя вдигна ръка и я прокара по покритото му с белези лице, по горящото там клеймо на страхливец. Бавно се изви и нежно го целуна по устните.
— Не, вече не мога да правя така.
Той се наведе и опря чело в нейното.
— Така е.
Известно време те мълчаха и накрая Исана попита:
— Какво искаше да каже Акватайн със защитата на грешните жени?
Арарис изсумтя замислено.
— Нещо, което се случи след битката при Седемте хълма — каза той. — Септимус лично ръководеше едно от кавалерийските крила в преследване на врага, след като победихме на бойното поле. Командният състав на бунтовниците се беше изпокрил в половин дузина различни холтове, където… където не са се отнасяли любезно със своите роби.
Исана потръпна.
— Един по-специално… забравих името му. Висок, мърляв мъж, граф. Беше добър с меча и хората му се биха до смърт, за да го защитят. Аз, Алдрик, Септимус и Майлс се опитахме да пробием последната им отбранителна линия. Успяхме, но с много усилия — той въздъхна. — В крайна сметка беше просто отвратително. И този граф държеше няколко робини в покоите си. Една от тях се самоуби, когато го видя да умира. Останалите не бяха в много по-добро състояние. Всички бяха на не повече от шестнадесет години и носеха яки за послушание.
Исана изведнъж се почувства зле.
— Повечето холтъри пленихме живи. Един от тях им беше слагал яките. Така че ги свалихме на три от момичетата, но четвъртото… — Арарис поклати глава. — Беше на около четиринадесет години. Носела е яка от десетгодишна. И беше…
— Полудяла? — предпазливо предположи Исана.
— Увредена — отговори Арарис. — Нямаше представа как да общува с други хора, ако не трябва да се предлага. Едва можеше да се облича. Редовно й давали вино и афродин. Всъщност беше красиво дете, но просто трябваше да я погледнеш в очите. Веднага ставаше ясно, че психиката й е увредена и че няма да се възстанови.
— Разбира се, принцепсът я взе под своя защита. Но с всеки ден тя ставаше все по-разстроена и отчаяна. Сякаш нейният свят се е обърнал с главата надолу. Не знаеше къде е нужна и какво да прави. Докато се връщахме в Алера Империя, тя само потръпваше и крещеше през цялото време — той погледна Исана. — Тя беше водна призователка, при това силна.
Исана рязко си пое дъх.
— Но… това означава, че след като нейните способности са се развили…
Арарис кимна.
— Усещала е с най-малки подробности същото, което са чувствали мъжете, когато са я взимали. Горкото дете. Смъртта би била по-милостива от това, което е преживяла — той прочисти гърлото си. — Като цяло тя крещеше и плачеше без прекъсване, докато една вечер не млъкна. Септимус изпрати Майлс да провери какво става — а той не сваляше очи от нея, откакто я видя за пръв път. Майлс беше само с година-две по-голям от нея. И тогава, следвайки заповедта на Принцепс, нахлу при момичето и намери Алдрик при нея.