Вече беше убил двама. Като се има предвид колко яростно Варг и кастата на воините защитаваха онова, което е останало от техния народ, може би вече беше прекалено късно да се спаси нещо от ситуацията. След като се пролее кръв, канимите може да станат по-малко рационални.
В този смисъл алеранците не бяха много по-различни от тях.
Кайтай зае мястото си до Тави, зелените й очи се присвиха, а изражението й стана сурово.
— Не вярваш, че Варг стои зад това — каза тя под нос.
— Не. Ако искаше да ме убие, щеше да вземе меч и да го направи сам.
Кайтай кимна.
— Следователно някой друг е изпратил убийците.
— Да — каза Тави.
Кайтай за миг се намръщи замислено, след което каза:
— Разбирам. Страхуваш се, че който е изпратил убийците, е знаел, че ще умрат.
Тави кимна.
— Вероятно те вече разпространяват слухове сред канимите.
Кайтай присви очи.
— Те ще те обвинят в убийство.
— Първо трябва да стигна до Варг — каза Тави, — преди слуха да има време да се разпространи.
Кайтай яростно погледна двойка воини в синьо-черни стоманени брони и златиста козина, шуаранци, които никога не се бяха изправяли срещу алеранските легиони на бойното поле и които следователно може би бяха по-склонни да предизвикат алеранците. Единият от тях изглеждаше толкова спокоен, колкото би трябвало да бъде, но партньорът му, едър каним, потрепна с уши от учудване и проследи минаващия покрай него алеранец с неприкрит интерес.
Кайтай удовлетворено изсумтя.
— И преди слухът да се разнесе сред алеранците.
Тави кимна.
— Точно затова сега действаме толкова шумно.
Тя му хвърли притеснен поглед.
— Не всички врагове са като Варг. Бъди внимателен.
Тави изсумтя насмешливо, след което отново замълча и те приключиха пътя си през лагера без инциденти.
Когато приближи до центъра на лагера, Тави забеляза дузина от най-старшите каними от кастата на воините, бронята им беше покрита с толкова много алени шарки, че под тях черната стомана почти или изобщо не се виждаше. Всички почиваха в непринудени пози около входа на подземното скривалище, което Варг използваше като команден пункт.
Някои бяха приклекнали на групи от по двама или трима, сякаш просто си прекарваха времето заедно. Още двама играеха на лудус на огромна дъска с големи фигури. Други двама стояха един срещу друг с дървени тренировъчни мечове, но не размахваха тъпите остриета. Единият беше заел отбранителна позиция, държейки меча косо към тялото. Неговият противник беше вдигнал своето острие над главата си, успоредно на линията на гръбначния стълб.
Щом Тави приближи по-близо, позицията на всеки от воините се промени като огледален образ. Първият каним се плъзна на крачка встрани и промени ъгъла на меча си. Партньорът му направи половин крачка напред, сякаш в синхронен танц, извъртя тялото си и направи широк замах с меча надолу и напред, а дървеният му връх спря, почти докосвайки острието на втория каним.
И двамата отново замръзнаха за няколко вдишвания, след което отново смениха позициите си. След като позициите бяха заети, първият каним отпусна челюсти в лека усмивка. Вторият изръмжа разочаровано. Двамата отпуснаха остриетата си, наклониха глави един към друг в канимски поклон и се обърнаха, за да наблюдават приближаването на алеранците, сякаш краят на състезанието им случайно е съвпаднал с тяхното пристигане.
Тави спря на няколко ярда от обсега на дългия удар на единия от пазачите на Майстора на войната, изръмжа под нос и извика:
— Гадара! Искам да говоря с теб!
За момент настъпи тишина и десетината пазачи спокойно се изправиха срещу алеранците. Всеки от тях държеше лапа върху оръжието си.
Варг се появи от скривалището в тъмночервената си стоманена броня, умишлено заставайки на светло. Насаг последва баща си с поглед, насочен към алеранците. Варг пристъпи напред към Тави и спря на по-малко от инч извън обсега на собственото си оръжие.
Тави и Варг си размениха поздрави в стила на канимите, като наклониха много леко главите си настрани.