— Какво означава това? — попита Варг.
— Това е, което е — отговори Тави. — Двама каними току-що се опитаха да ме убият в командния ми пункт. Те влязоха, представяйки се за ваши пратеници. Единият носеше броня на нарашански воин, другият беше в униформата на милицията на Насаг.
Ушите на Варг се завъртяха напред и замръзнаха в това положение. За каним това беше израз на учтив интерес, но неподвижността на останалата част от тялото му се равняваше на еквивалент на безизразна маска, предназначена да не може да се отгатнат мислите му.
— Къде са те сега? — попита Варг.
Тави се напрегна при въпроса, но принуди тялото си да остане спокойно и уверено.
— Мъртви.
Варг приглушено изръмжа.
— Не мога да оставя такива неща ненаказани — отговори Тави.
— Не — каза Варг. — Не можеш.
— Предизвиквам отговорника на канимите.
Очите на Варг се присвиха. Изминаха няколко секунди, преди той да отговори.
— Тогава предизвикваш мен. Аз съм водачът на моя народ. Аз съм отговорен за тях.
Тави кимна бавно.
— Бях сигурен, че ще кажеш така.
Насаг издаде тихо, клокочещо ръмжене.
— Спокойно — изръмжа Варг, поглеждайки през рамо.
Насаг утихна.
Варг се обърна към Тави.
— Кога и къде.
— Силите ни трябва да тръгнат след два дни — каза Тави. — Това време достатъчно ли е да се уреди този въпрос?
— В допълнение към това, което вече се случва? — попита Варг. — Не.
— Тогава ще се срещнем веднага щом се подготвите. Едно острие, открито поле, докато единият не падне.
— Съгласен съм — каза Варг.
И двамата си размениха поредните едва забележими поздрави. Без да откъсва поглед от Варг, Тави направи няколко бавни крачки назад. След това се обърна, направи жест с една ръка към спътниците си и тръгна обратно по пътя, по който беше дошъл.
Сред канимите вече се носеха слухове. Стотици, ако не и хиляди, бяха дошли да наблюдават връщащите се алеранци. Въпреки че мърморенето на глухите басови гласове, говорещи на канимски, никога не е бил успокояващ приятелски звук, Тави усети, че общият им тон е значително по-отвратителен от всеки, който беше чувал преди. Той мина през тълпата от извисяващи се хора-вълци, очите му гледаха само напред, челюстта му беше стисната. Усещаше присъствието на Кайтай до себе си, както и Макс, Красус и Шулц зад гърба си. Всички вървяха в крак с него, ботушите им удряха земята едновременно — дори и тези на Кайтай.
Канимите не се опитаха да ги спрат, макар че когато стигнаха до края на лагера, Тави забеляза голяма тълпа, която ги приближаваше косо. Предвождаха я половин дузина шамани в бледите си дрехи от човешка кожа. Той ги проследи с периферното си зрение, но не промени темпото. Ако канимите решаха, че алеранците бягат, това можеше да предизвика атака и независимо колко силен беше алеранският отряд, те бяха просто шепа хора, заобиколени от стотици каними. Щяха да ги разкъсат на парчета.
Тави мина през разбитата порта покрай двамата пазачи — и двамата бяха на крака и ги гледаха заплашително.
Никой от тях не срещна намръщения поглед на Тави и не се опита да го предизвика. Тълпата, водена от шаманите, беше на сто ярда от тях, когато Тави напусна лагера и изчезна зад хълма.
Той си позволи да се отпусне чак когато бяха извън обсега на хвърлен камък или копие.
— Кървави врани — изпусна дъх зад гърба му Шулц.
— Врани и кървави фурии — съгласи се Макс, — видяхте ли тази група с шаманите, те всеки момент можеха да се нахвърлят върху нас.
— Да — отбеляза Красус, — щеше да е доста грозно.
— Ето защо капитанът разби портата на идване — каза Кайтай.
— Никога не съм съжалявал, че съм осигурил възможност за бързо оттегляне — потвърди Тави, след което извика: — Центурион.
— Сър — отзова се Шулц.
Тави кимна към дежурните легионери на портата в лагера на Първи алерански:
— Искам да поговорите с вашия трибун. Уведомете го, че ще изпратя Бойните врани на отделна мисия. Това е всичко, което той трябва да знае.
— Да, сър — отговори Шулц.
— Екипирайте ги за конен поход и ги изпратете при позициите на инженерната кохорта. Намира се на брега на север от Антил. Задачата ви е да пазите инженерите и да следите за всеки подозрителен каним. В случай че решат да ни създадат проблеми, това място ще бъде очевидна цел, така че искам вашите хора да са там преди да се стъмни.