— Нямам представа за какво говорите, сър — каза Шулц сериозно. Той поздрави, обърна се да потегли и добави: — Ще бъде направено.
— Макс, вземи конницата със себе си. Поддържайте едно крило да е постоянно готово да реагира на атака. Реакцията да е твърда и безмилостна. Искам всеки, който си мисли да навреди на инженерите, да знае с какво се захваща, ако опита.
Макс кимна.
— Разбрах. Какво пазим този път?
— Ще разбереш — отговори Тави. — Красус, знам, че няма да им хареса, но искам рицарите да се преструват, че са инженери. Следващите няколко дни ще бъдат трудни. Отидете с Макс и Шулц и бъдете подчинени на началника на инженерния персонал.
Красус въздъхна.
— Поне няма да има повече ледени кораби.
Тави хвърли поглед през рамо и се усмихна.
— Не… точно, не.
Макс и Красус се спогледаха.
— Дали знае колко дразнещо е това? — попита Макс.
— О, определено — отговори Красус.
— Мислиш ли, че трябва да кажем нещо по въпроса?
— Товарът на командването е тежък — трезво разсъди Красус. — Вероятно трябва да го оставим да се забавлява.
Макс кимна.
— Особено след като той така или иначе ще го прави.
— Той е могъщият Първи лорд — каза Красус. — Ние сме само смирени легионери. Подчиняваме се, без да питаме.
— Подчиняваме ли се?
— Това беше въпрос. Ти попита.
— Добре — каза Макс. — Извинявай.
— Просто се качвайте и двамата — каза Тави. — Основните сили на ворда ще пристигнат след два дни. Дотогава трябва да сме в движение. Имам нужда от вас, за да може това да се случи.
Братята удариха юмруци по нагръдниците и потеглиха, продължавайки леко да се карат помежду си.
Кайтай ги проследи с поглед и се усмихна.
— Те станаха приятели. Харесва ми.
— Те са братя — отвърна Тави.
Тя го погледна със сериозните си зелени очи.
— Това не е едно и също за всички. Кръвта събира някои, а други — разделя.
Тави кимна.
— Невинаги са били такива, не.
Кайтай слабо се усмихна.
— Те са и твои приятели. Отидоха, когато ги помоли.
— Знаят какво е заложено. И се страхуват, Шулц също. Ето защо се шегуват.
— Шегуват се, защото просто те последваха в разгневена тълпа каними и излязоха невредими — отговори тя. — Енергията, която не беше използвана в битката, трябваше да отиде някъде.
Тави се ухили.
— Така е.
Тя наклони глава.
— Любопитна съм. Какво постигна, освен да си уредиш дуел с едно от най-опасните същества, които сме срещали?
— Започнах разговор — каза Тави.
Кайтай го изгледа за момент, след което каза:
— Те са прави, дразнещо е, когато правиш така.
Тави въздъхна.
— Или ще сработи, или не. Говоренето за това не може да помогне.
Тя поклати глава.
— А другият ти план? Ще сработи ли? Ще пристигнем ли навреме?
Тави спря и я погледна.
— Мисля, че има шанс. Добър шанс — той се обърна към нея, поклони се церемониално и попита: — Посланик, бихте ли ми доставили удоволствието да се присъедините към мен на късна вечеря тази вечер?
Кайтай вдигна изненадано бяла вежда. На устните й бавно цъфна усмивка.
— Вечеря?
— Това е правилният начин да се правят нещата — каза той. — Можете да облечете новата си рокля.
— Рокля?
— Оставих я в палатката ви, докато ви нямаше. Мисля, че е прекрасна. Трибун Цимния ме уверява, че е елегантна и стилна.
Сега и двете й вежди се вдигнаха.
— Въпреки всичко това, въпреки вашата заетост, намерихте време да ми вземете подарък.
— Очевидно — каза Тави.
Устата на Кайтай се изви в поредната бавна усмивка. Тя се обърна и бавно се отдалечи, бедрата й се поклащаха малко повече, отколкото беше необходимо. После спря, за да каже:
— Все още има надежда за теб, алеранецо.
След това продължи пътя си.
Тави я намръщи.
— Кайтай? Ти… ще дойдеш ли на вечеря?
Тя не отговори, само се засмя и продължи.
Глава 10
Амара потисна ирационално силното желание да каже на Сирус да блокира въздуха на сенатор Валериус. Реши, че не е абсолютно задължително да го задуши. Във всеки случай не и фатално. Може би щеше да е достатъчно само да го гледа как посинява и припада… но мъжът беше толкова подъл, че тя не смееше да се довери на себе си. Затова вместо убийство или нещо приятно близко до убийство тя спокойно сложи ръце в скута си и се принуди да запази спокойствие.