Выбрать главу

Сенатор Теогин изсумтя.

— Опитът да сравня тези двамата с Гай Октавиан и Гай Акватайн Атис ми се струва пълна лудост, особено след като нямате доказателства, че раждането на Октавиан е незаконно.

Валериус се изправи на крака и вдигна ръка.

— Въпросът е процедурен, уважаеми Теогин. Тежестта на доказването на легитимността пада върху родителите или, ако те не са живи или не са в състояние да го направят, върху детето. Легитимността, особено сред гражданите, трябва да бъде доказана.

— Което е било направено — отговори Теогин. — С пръстена с печата на принцепс Септимус, със свидетелските показания на Арарис Валериан и с писмото, собственоръчно написано от принцепс Септимус.

Теогин направи пауза, когато тихо мърморене пробяга през сенаторите и зрителите, след което погледна Валериус с очакване.

— Гай Секстус никога не е представял официално Октавиан пред Сената — отговори гладко той. — По закон той не е юридически признат.

— Тоест не е признат за пълноправен гражданин — контрира Теогин. — Което няма никакво отношение към избора на Гай за наследник, тъй като се отнася само за вписване в публичните регистри.

— Надяваме се — отвърна Валериус, — че Първият лорд на Империята трябва да има честта да бъде и гражданин.

— Въпрос на семантика, сенаторе. Всички сме виждали достатъчно демонстрации на очевидните способности на Октавиан със собствените си очи. Доказателството в крайна сметка беше достатъчно добро за Гай Секстус. Защо да не е достатъчно добро и за всички нас?

— Според свидетелството на личния лекар на Първия лорд, Секстус е бил жертва на дълготрайно отравяне с пречистен хелатин — невъзмутимо продължи Валериус. — Хелатинът уврежда цялото тяло, включително и ума. Напълно е възможно Гай Секстус да не е разсъждавал адекватно през последната година от живота си…

Протестна глъчка заглуши гласа на Валериус и Амара усети как желанието да удуши подлата невестулка отново се надига в нея. Първо, той изтощи всички, като ги накара дълго да слушат аргументите на Улфий, след което се опита да ги притисне и набързо да затвори въпроса, като се позовава на необходимостта от спешни действия. Разбира се, подобни тактики са били успешни в Сената и преди, макар че по правило не и в присъствието на сериозна опозиция. Но това… да постави под съмнение умствената компетентност на Гай беше майсторски удар. Ако достатъчно членове на Сената се съгласят с тази идея, това би означавало, че почти всичко, което Гай е направил по време на вордското нашествие, може да бъде класифицирано като незаконно и да бъде обезсилено от жадния за власт Сенат. В крайна сметка Секстус в момента не можеше да защити действията си.

За Теогин обаче имаше начин да се противопостави на истинските намерения на Валериус, стига да е достатъчно умен да го види.

Теогин вдигна ръка в мълчалив призив за ред и шумът намаля до тихи шепоти.

— Уважаеми колеги от Сената — каза Теогин с очевидно презрение в гласа си. — Почти всеки лорд и Върховен лорд на Империята работи в присъствието на Гай Секстус по време на цялата кампания през изминалата година. Със сигурност не допускате мисълта, че толкова много граждани на Империята, повечето от които са надарени призователи на вода, биха могли да не забележат лудост, ако я видят?

— Събратя… — започна Валериус.

— А ако е изпаднал в старческо слабоумие — продължи Теогин, — тогава, разбира се, приемането на Атис Акватайн в Дома му трябва да се разглежда по същия начин, по който и заявлението му, че Октавиан е законороден.

— Ха — възкликна Амара, оголвайки зъби в усмивка, и удари с юмрук по бедрото на Бърнард. — Той е в час.

Бърнард стисна юмрука й в дланите си.

— По-леко, любов моя, ще ми оставиш синини.

— Атис Акватайн — продължи Теогин, обръщайки се вече към всички в Сената, — без съмнение е един от най-добрите примери за талант, способности и ефективно лидерство, които гражданството може да предложи. Неговите умения и лична смелост, проявени в битките срещу ворда, не могат да бъдат поставени под съмнение.

Той си пое дълбоко дъх и гласът му стана като гръм.

— Но всички тези факти не дават право на никого да потъпква законите на Империята! Нито на Акватайн. Нито на гражданите. Нито на Сената.

Той бавно се завъртя в кръг, за да срещне погледа на всеки от седналите сенатори.