— Не се заблуждавайте, уважаеми сенатори. Да се противопоставим на волята на Гай Секстус сега означава да предадем законите, които ръководят Империята от нейното създаване — закони, които през вековете ни позволиха да преодолеем безброй сътресения и войни.
— В името на запазването на традициите — прекъсна го Валериус, — ние трябва да жертваме живота на нашите войници. Това ли казвате, сенаторе?
Теогин се втренчи във Валериус.
— Половината от нашата империя си отиде, сър. Загубените животи са безброй. Самата Алера Империя падна и беше погълната от земя и огън. Но повечето от това, което е останало от Империята, е извън обсега на който и да е враг. То е изсечено в нематериалната основа на ума и сърцето — закона. То е в стоманата на легионите извън градските стени, готови да дадат живота си, за да защитят Алера. То тече във вените на нейния народ, призован на оръжие и готов да се изправи срещу всеки враг, който се опитва да навреди.
С драматичен жест той протегна ръка на запад.
— И то е там, в живото въплъщение на Дома, който ръководи Империята от незапомнени времена. То е в Гай Октавиан.
В амфитеатъра се възцари тишина. Теогин знаеше как да говори на тълпа. Знаеше как да се възползва от техните емоции — и постоянният фон на приглушен страх, който беше обзел цяла Алера през тези отчаяни месеци, ги оставяше подготвени за точно такъв подход.
Теогин отново плъзна поглед по Сената.
— Не забравяйте това, когато гласувате. Спомнете си клетвите, които сте положили. Помнете простата истина: законният наследник на Секстус идва да защитава нашите земи и нашите народи. Отклонете се от закона, от това, което Империята винаги е била, и Алера вече няма да я има. Независимо дали ще устоим или ще паднем, Алера няма да съществува. И ние тук ще сме тези, които са я убили: ще сме я убили с тихи думи, силни речи и вдигнати ръце. Помнете.
Теогин хвърли на сенатор Калидус поглед, който можеше да подпали човек. След това седна и скръсти ръце.
Валериус се взря в противника си за дълъг, безмълвен момент. После погледна останалата част от Сената. Амара на практика можеше да прочете мислите му. Теогин беше използвал опасен гамбит. Човек никога не можеше да бъде сигурен, че една страстна реч ще насочи аудиторията в желаната посока, но цересийският сенатор беше говорил добре. Силата на думите му все още отекваше в залата. Всяко възражение, които Валериус би могъл да повдигне, в този момент не би му спечелило нищо друго освен гневни погледи. Почти със сигурност най-добрият му начин на действие бе да продължи напред и да разчита на подкрепата, която е събрал в дните преди тази конфронтация. Гласуването беше близо. Може би вече е направил достатъчно, за да наклони везните.
Валериус бавно кимна и повиши тон.
— Обявявам гласуване за легитимността на брака на Гай Септимус със свободния човек Исана от долината Калдерон. Гласуването със „за“ ще потвърди правния статут на брака. Гласуването с „против“ ще го отрече.
Амара неволно затаи дъх.
— Кой гласува „против“? — попита Валериус.
От местата, където седяха сенаторите, на случаен принцип започнаха да се вдигат ръце. Амара трескаво започна да ги брои.
— Колко са? — прошепна Бърнард.
— Нужни са им тридесет и шест — отговори тя, без да спира да брои. — Тридесет и две, тридесет и три, тридесет и четири.
Валериус добави ръка към вдигнатите.
— Тридесет и пет — изсъска тя.
— Кой гласува „за“? — попита Валериус.
Започнаха да се вдигат ръце… и зазвучаха тръбите.
Вълна от притеснен шепот се разнесе около Амара. Глави започнаха да се въртят. Към една далечна тръба се присъедини друга, и друга, и друга. Шепотът се превърна в мърморене.
— Какво е това? — попита матроната, която седеше със съпруга си зад Амара. — Сигналът?
Старият господин я потупа успокоително по ръката.
— Не съм сигурен, скъпа.
Амара се обърна към Бърнард, очите й бяха сериозни. Той срещна погледа й, лицето му беше спокойно, но примирено. Точно като нея той беше разпознал стандартния призив на тръбата на легиона.
Легионите от южната стена на Рива призоваваха на оръжие.
— Те не могат да бъдат тук — каза Амара. — Все още не.
Бърнард се усмихна леко и се изправи. Около нея други граждани правеха същото, насочвайки се енергично и притеснено към изходите на амфитеатъра, без да създават паника, гласуването на Сената беше забравено.