— Изглежда, че са си създали навика да ни изненадват. Нека се подготвим за най-лошото и да се надяваме на най-доброто.
Тя хвана ръката му и стана. Двамата тъкмо напускаха амфитеатъра, когато една млада жена се втурна към тях през тълпата, на няколко пъти грубо изтласквана от тълпата. Беше стройна млада жена с удължено, доста сериозно лице и дълга, фина като паяжина бледозлатиста коса.
— Граф Калдерон — извика лейди Верадис. — Граф Калдерон.
Бърнард забеляза махащата й ръка и с лекота започна да си проправя път през тълпата. Амара го последва плътно, избягвайки леките сблъсъци, които иначе биха били неизбежни.
— Верадис — извика Бърнард. Той хвана момичето за раменете в жест на подкрепа. Тя беше видимо шокирана, с пребледняло лице и широко отворени очи.
— Какво стана?
— Първата лейди, графе — изхлипа тя през сълзи — Там е хаос, не мога да намеря Плацида и не знам на кого да вярвам.
Бърнард се огледа за момент и проследи насочения пръст на Амара към уличка между две сгради, залети от потока хора около тях. Бърнард ги отведе до относително тихото място и каза:
— Спокойно, Верадис. Спокойно, какво се случи?
Момичето с видимо усилие пое контрол над себе си и Амара си спомни, че Верадис е изключително надарен воден призовател. Емоциите на изплашената тълпа вероятно бяха ужасно мъчение за нея.
— Сестра ви, сър — каза тя с овладян глас. — Сестра ви беше отвлечена, Арарис също.
— Отвлечена? — попита остро Амара. — Отвлечена от кого?
Звуковите сигнали ставаха все по-силни и многобройни.
— Не знам — каза Верадис, — когато се върнах в нейната стая, вратата беше счупена, имаше кръв… вероятно недостатъчно, за да е убит някой. И тях ги нямаше.
Наред с другите сигнали Амара разпозна звука на тръбата на Върховен лорд Рива, която призоваваше за сбор. Като граждани в служба на Рива, Бърнард и Амара бяха упълномощени да помагат на Първи ривански легион. Бърнард вдигна поглед, той също беше чул сигнала.
— Ще отида — каза той. — Виж какво можеш да разбереш.
Амара прехапа устни, но кимна и се обърна към Верадис.
— Лейди, можете ли да летите?
— Разбира се.
Амара се обърна към съпруга си, взе лицето му в шепи и го целуна. Той й отвърна енергично и пламенно. Когато прекъснаха целувката, той докосна бузата й с опакото на ръката си, после се обърна и изчезна сред тълпата.
Амара кимна на лейди Верадис.
— Покажете ми — каза тя.
И двете се издигнаха в нощта, две малки фигури сред многото, които летяха в небето над Рива, докато тръбите на легиона продължаваха да гърмят.
Глава 11
— Нямате представа колко разрушителни могат да бъдат силите, с които експериментирате — спокойно каза Алера. — Абсолютно никаква.
Тави стоеше в командната си палатка и се взираше в голямата карта на Империята, разгъната върху цялата маса и застопорена в ъглите с малки бели камъчета. Въздухът жужеше от напрежението на водното призоваване, което не позволяваше разговорът им да се подслушва. Униформената му туника беше старателно сгъната на леглото в ъгъла, готова за вечерята му с Кайтай.
— Тогава може би трябва да ме просветлите? — тихо отвърна той.
Алера изглеждаше както винаги — спокойна, откъсната, прекрасна, облечена цялата в сиво, очите й се редуваха да блестят с оттенъка на един или друг скъпоценен камък.
— Трудно би било да се обясни подробно, дори и на вас. Не и за времето, което остава.
Тави повдигна учудено вежда при тази забележка и погледна по-внимателно Алера. Фурията в човешка форма беше хванала ръце пред себе си в поза на истинска алеранска матрона. Дали трепереха? Ноктите не изглеждаха ли… неравномерни? С назъбени краища, сякаш ги е гризала? Днес определено нещо не беше наред с фурията, реши Тави.
— Ако това не е прекалено голям проблем, може би бихте могли да обясните какви проблеми ще ме сполетят, ако следвам плана си?
— Не виждам смисъл да обяснявам — отговори Алера. — Вие при всички случаи ще го направите.
— Може би.
Тя поклати глава.
— Това, което ще опитате, ще задейства определени процеси. Крайният резултат от тези процеси може да бъде бавното замръзване на света. Ледници, които растат и растат с годините, като бавно поглъщат цялата земя и всичко живо.