— Враговете на Дом Гай не биха се опитвали да придобият контрол над мен, ако не знаят за съществуването ми.
— Но те биха могли да ви убият — тихо каза Тави.
— Наистина — тя си пое дълбоко дъх. — Всъщност аз съвсем реално бях убита от нашествието на ворда, но унищожаването на формата ми ще отнеме доста време. И ще отнеме още толкова време, докато окончателно се върна в първоначалното си състояние.
— Аз… аз не го осъзнавах — поколеба се Тави. — Толкова съжалявам.
Тя вдигна вежди.
— Но защо? Аз не се страхувам от това, което предстои, млади Гай. Няма да усетя нито болка, нито загуба. Времето ми в тази форма почти свърши. Всичко си има своя край. Това е законът на Вселената.
— Вие толкова дълго сте помагали на моето семейство и на Империята, заслужавате нещо по-добро.
— Това пък какво общо има? Това, което някой заслужава и това, което получава, рядко съвпадат.
— Но когато съвпадат, това се нарича „справедливост“ — каза Тави. — Това е едно от нещата, за които трябва да допринеса, доколкото разбирам дълга си.
Усмивката на Алера придоби горчив оттенък.
— Имайте предвид, че невинаги съм помагала на вашето семейство или на вашите хора. Не искам да поставям някое създание над другите. И всяко действие, което предприема, изисква реакция, която да възстанови баланса. Когато Секстус искаше да смекча преобладаващото време в долината, това предизвика половин дузина бури на други места в Империята. Когато той ме помоли да дам сила и определена посока на вятъра, другаде, на стотици мили далеч, се появиха циклони. Преди пристигането на ворда аз и моите роднини сме убили повече алеранци, отколкото който и да е враг, с който народът ви се е сблъсквал.
Нещо диво и студено блесна в очите й.
— Може да се спори, млади Гай, че това, което ми се случва, е справедливост.
Тави обмисли за момент чутото.
— Когато вече ви няма… нещо ще се промени.
Погледът й стана неразгадаем.
— Да.
— Какво по-точно?
— Всичко — каза тя спокойно. — За известно време. Силите, свързани в тази форма от толкова дълго време, ще трябва отново да се балансират. В земеделските райони на цялата Империя дивите фурии ще станат по-активни, по-неспокойни и по-опасни. Метеорологичните карти ще се променят, естеството на времето ще се промени. Животните ще се държат странно. Растенията ще растат неестествено бързо или ще изсъхват без видима причина. Самото призоваване на фурии ще бъде нестабилно и непредсказуемо.
Тави потръпна, като си представи хаоса, който ще настъпи в такива условия.
— Няма ли начин да го предотвратя?
Алера го погледна с нещо подобно на състрадание.
— Няма, млади Гай.
Тави се отпусна в походния стол и като опря лакти в коленете, сведе глава.
— Нито един? Сигурна ли сте?
— Всичко свършва, млади Гай. Един ден и ти ще си отидеш.
Тави го болеше гърба. По време на схватката с канимите-убийци беше разтегнал мускул. Би било хубаво да облекчи болката в лечебна вана с малко помощ от водна фурия. Дори без вана дискомфортът не беше толкова силен, че да не може да бъде облекчен с малко фокусирано усилие. Но в момента той не беше сигурен, че е способен дори на това. А гърбът го болеше.
— Казвате ми — каза той, — че дори някак да победим ворда, това още няма да е краят. Един ден, в недалечното бъдеще, самата земя ще се обърне срещу нас. Ние ще трябва да преодолеем кошмарът сега, само за да се удавим в хаос.
— Да.
— Това… за мен е прекалено.
— Животът е несправедлив, безразличен и болезнен, млади Гай — каза фурията. — Само безумец би се борил с прилива.
Алера не издаде нито звук, но вдигайки глава, Тави я видя на колене, обърната към него, с лице на нивото му. Тя протегна ръка и докосна бузата му с изтърканите върхове на пръстите си.
— Винаги съм намирала особената лудост на Дом Гай за изключително интригуваща. Те се борят с приливите и отливите повече от хиляда години. Често не успяваха да постигнат победа. Но никога не признаваха поражението.
— Сблъсквали ли са се някога с подобно нещо? — попита той тихо.
— Когато първите алеранци пристигнаха тук, може би — каза Алера с отсъстващ поглед. — Спомените ми са много неясни. Ще минат векове, преди да познавам хората ти. Но бяха малко. Пренебрежимо малко. Около единадесет хиляди живота, може би.