— Какво? — възкликна лейди Плацида, мръщейки се недоумяващо.
— В средата на всичко това? — каза лорд Плацида, обхващайки с широк жест легионите. После вдигна поглед към жена си и продължи: — Тя не представлява значителна стратегическа стойност. Може ли да е лично?
— Подозирате, че зад отвличането стои врагът — каза лейди Плацида и погледна към знамената над командната шатра, най-вече знамето на лорд Акватайн. — Като център на подкрепата за Октавиан тук, в Рива, тя има голяма политическа стойност.
Ръката й се премести към меча и тя изръмжа:
— Аз ще…
Плацида се намръщи, загледан в нищото, и постави ръката си върху нейната, преди тя да успее да изтегли острието.
— Не — каза той, — контролирай се, любов моя, помисли. Атис е хладнокръвен, а не — глупав. Рокус ще му откъсне главата — той направи пауза и продължи:
— Или може би.
— Благодаря — сковано каза лейди Плацида.
— Или предполагам, че аз бих могъл — размисли той, махна ръката си от нейната и забарабани с пръсти по ефеса на двуръчния си меч. Присви замислено очи и продължи: — Което… може да е това, което врагът е имал предвид. Особено сега, когато знаем, че Октавиан идва.
— Да посее раздор сред нас? Могат ли тези същества да ни разбират толкова добре? — попита лейди Плацида. Гневът постепенно я напусна.
— Инвидия би могла — посочи лордът.
— Трябваше да я предизвикам преди години — намръщено каза лейди Плацида.
Лорд Плацида изсумтя смутено.
— Нямаше да е много джентълменски от дама като теб.
— Все още няма начин да разберем какво се е случило — каза Амара, прекъсвайки разговора. — И не, лейди Плацида, не съм наясно какво се е случило. Надявах се вие да знаете.
— Нашите патрули би трябвало да са видели приближаващи войски — уверено каза Плацида. — Силите ни вече се придвижват към външните палисади. Това е единственото нещо, което би могло толкова да разбуни капитаните на легионите.
— Аз си мислех, че са на повече от седмица път оттук — каза Амара.
— Ако това е някаква утеха, графиньо, аз също — каза лейди Плацида. Тя отново погледна към командната палатка, когато от роговете се разнесоха още сигнали, накъсвани от вятъра. — Нашите легиони са в центъра на отбраната. Трябва да сме там, за да бъдем с тях, графиньо.
Амара кимна. Призователи със силата на лорд и лейди Плацида трябва да бъдат неразделна част от всеки един боен план. Там нямаше кой да ги замени.
— Ще ви информирам за всичко, което открия.
— Направете го — каза лейди Плацида. Тя сложи ръка на рамото на Амара и стисна. — Веднага щом се освободя, ще направя каквото мога, за да ви помогна.
Амара успя да не трепне. Явно напрежението, което лейди Плацида изпитваше, беше огромно, щом не осъзнаваше, че силата на фурията й се смесва със силата на собствените й пръсти.
Плацида хвана жена си за ръка и посочи командната палатка.
— Ще разберем каквото можем от Атис. Скъпа?
Двамата кимнаха на Амара и Верадис и се насочиха към палатката, подминавайки отряд тежковъоръжени легионери.
— Може би и ние трябва да отидем? — попита Верадис.
— За съжаление нямам разрешение да влизам в командната палатка — каза Амара. — Май нещо свързано с това, че уж съм била служила като личен убиец на Гай Секстус, предполагам.
Наистина легионерите, които стояха на пост на входа на палатката, внимателно наблюдаваха Амара.
— И се съмнявам, че и вие имате такова разрешение.
— Не. Предполагам, че ще остана тук като цивилен водач, когато легионите влязат в битка — тя се намръщи към пазачите и каза: — Ако чакаме тук, без да правим нищо, може да минат часове, преди да изпратят някой да помогне на лейди Исана.
— Права си.
Верадис се намръщи още по-силно.
— Предполагам, че все пак можем да влезем — тя пак погледна пазачите. — Макар че на мен ми изглеждат съвсем достойни войници. Не съм сигурна, че ще успея да го направя, без да ги нараня, а те не са го заслужили. И не ми харесва идеята да създам работа на бедните лечители.
Въображението на Амара й нарисува картината на хаоса, който би настъпил в резултат на опита на млад, надарен гражданин да преодолее упоритата съпротива на стражата, зад която стои много по-голяма група Върховни лордове, имащи всички основания да са нервни.
Тя потръпна.