С умерено благоприятен вятър пътуването от Кания до Алера по море продължаваше около месец. Отне им повече от три месеца, за да стигнат до тук, а пред тях оставаше още три седмици пътуване в океана. Варг обърна поглед на юг и започна да разсъждава върху причината за пъпленето им.
Три невероятно големи кораба плаваха точно в средата на флотилията, издигаха се от морето като планини и караха дори един чистокръвен да изглежда незначителен, но не размерът им беше най-поразителното.
Корабите бяха направени от лед.
Алеранците бяха използвали магията си, за да оформят айсбергите, отделили се от ледника, в плавателни форми, с множество палуби и огромен капацитет за съхранение на скъпоценните им товари — всичко, което беше останало от някога гордата Кания.
Работници, жени и деца напълниха трите кораба, а капитаните на нарашанските кораби, които ги ескортираха, имаха заповед да пролеят кръвта на своите екипажи като морска вода, ако е необходимо, но да защитят цивилните.
Корабите имаха огромни плоски палуби и никоя мачта не можеше да носи достатъчно високи или широки платна, които да придвижат кораба, но алеранците успяха да разрешат този проблем с типичната си изобретателност. Стотици стълбове с напречни пръти бяха поставени на най-горната палуба на кораба и се издуваха с всякакъв вид плат, който човек можеше да си представи. Сами по себе си те не биха могли да задвижат ледените планини, но Тавар правилно отбеляза, че с течение на времето дори малък принос може да донесе значителна полза. След това демоните на вятъра на алеранския флот бяха натоварени да призоват достатъчно вятър, така че да облекчат товара на водните демони, които всъщност задвижваха огромните кораби.
Тласкани предимно от алеранската магия, ледените кораби се оказаха стабилни във водата. Дори и помещенията да бяха малко студени за хората му — макар и по-малко, отколкото човек би могъл да си представи — тяхното неудобство беше малка цена за оцеляването им. Някои от болните и възрастните каними бяха прехвърлени на корабите на Варг, за да не замръзнат, но останалите понасяха студа относително лесно.
Варг хвърли поглед към кораба, за да огледа хората си. Неговите воини и моряци бяха болезнено слаби, но не и умиращи. По време на евакуацията храната беше събрана набързо, а тук имаше хиляди гърла за хранене.
При раздаването на храната на първо място бяха алеранските демони на вятъра и водата, след това моряците, последвани от цивилното население. След тях следваха демоните от легионите, поради необходимостта да се поддържат крехките им тела, а най-накрая идваше ред на воините на Варг. В трудни времена и в условията на сухопътна кампания редът би бил обърнат, но тук, в открито море, приоритет бяха онези, които имаха жизненоважно значение за придвижването напред и носеха полза за флота.
Варг проследи как един ловен кораб се присъединява към флотилията. Движеше се бавно дори с вдигнати всички платна, скоростта му беше съизмерима със скоростта на ледените кораби. Във водата зад ловния кораб се носеше масивен силует — трупът на средно голям левиатан.
Отново работа на демоните. Левиатаните яростно пазеха територията си, но не понасяха ледената вода около корабите от лед. Ловните кораби се отдалечаваха от ледената вода, за да привлекат вниманието на някой левиатан. След това демоните на въздуха и водата се заемаха с убиването му, като по някакъв начин задушаваха съществото с въздух, въпреки че то си оставаше във водата.
Това беше опасно начинание. От десетте ловни кораба два никога не се върнаха, но останалите донесоха достатъчно храна, под формата на трупове на левиатани, за да успеят да хранят целия флот в продължение на два дни.
Вкусът на месото и подкожната мас на левиатана беше неописуемо ужасен, но благодарение на това те оставаха живи.
Към Варг приближи Насаг и започна да наблюдава ловния кораб заедно с него.
— Майстор на войната.
— Добрият майстор си отиде?
— Да — потвърди Насаг. — И беше ядосан.
Варг оголи зъби в усмивка.
— Татко — каза Насаг.
Той се поколеба, подбирайки внимателно думите си. Варг се обърна към него и зачака. Когато Насаг най-накрая каза това, което възнамеряваше, за Варг беше изключително неприятно да го чуе, но си заслужаваше.
— След три седмици ще пристигнем в Алера — каза Насаг.