— Не. Сигурна съм, че ще успеем да намерим алтернатива.
Платнището на командната палатка се разтвори и се появи дребна, стройна фигура, безобидна на фона на бронираните фигури, сновящи в нощта. Светлокосият младеж се плъзна в сенките и спокойно се отдалечи, оставайки незабелязан сред суматохата на разбунения лагер.
— Там — каза Амара. — Това е нашата възможност.
Тя мина покрай двама фригийски лордове и последва дискретния млад мъж. Когато приближи на две крачки от него, той се обърна и примигна, изражението на лицето му беше умиротворено, или по-скоро вглъбено. Амара обаче забеляза перфектния баланс на стойката му и взе под внимание факта, че не може да види едната му ръка, която най-вероятно докосваше дръжката на камата, скрита под доста широката му и вехта наметка.
— О — възкликна Амара и разпери ръце, за да покаже, че са празни, — сър Ерен?
Младият мъж примигна, погледът му се стрелна към нея, след това и към Верадис, който забързано приближаваше.
— О, графиня Калдерон. Лейди Верадис. Добър вечер, дами. С какво мога да ви бъда полезен?
Амара беше решила, че това най-вероятно е сър Ерен, който бе един от главните разузнавателни агенти на Акватайн и който не само я беше добавил в списъка с нежелани лица около лорд Акватайн, но и се беше погрижил тя да получи копие от този списък. Учтивост, позволяваща й да запази гордостта си и да се избегнат неприятни сцени. Тя харесваше Ерен, макар че след смъртта на Гай Секстус да не беше сигурна на кого в крайна сметка е лоялен — но като съученик на Октавиан тя прецени, че е малко вероятно той да има колебания относно наследяването, независимо кого е решил да подкрепи.
— Е — каза Амара, — този въпрос е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.
Сър Ерен вдигна вежди.
— А?
— Исана Гай е отвлечена — каза Амара и внимателно го погледна, за да улови реакцията му.
Подобно на нея, Ерен беше обучен да контролира реакциите си. Също така беше обучен да ги фалшифицира. Тя знаеше знаците, които щяха да покажат дали реакцията е истинска или фалшива. Той от своя страна знаеше, че тя ги знае и потенциално би могъл да ги промени, за да се възползва от ситуацията — но тя прецени, че това би могъл да направи само някой с по-голям житейски опит, отколкото сър Ерен има в момента, за да заблуди както собствените й тренирани очи и уши, така и чувствителността на някой толкова надарен воден призовател като Верадис. Особено, ако тя директно го удари с новините, вместо да използва по-фин подход.
Реакцията на сър Ерен беше липсата на каквато и да е реакция. Той просто я гледаше известно време. След това стисна носа си с палеца и показалеца.
— Тя е била… кървави врани — гласът на младия мъж беше много по-остър и по-разстроен, отколкото тя очакваше въз основа на изражението и позата му. — Отвлечена. Ами да, разбира се. Защото очевидно нямаме достатъчно проблеми за тази вечер.
Той се втренчи в нея. Имаше доста изразителен поглед, помисли си Амара, въпреки тъмнокафявия цвят на очите си и факта, че изправен беше с почти половин фут по-нисък от нея и по този начин принуден да гледа отдолу нагоре.
Тя трябваше да положи съзнателни усилия, за да не отстъпи крачка назад. Верадис наистина се отдръпна от него.
— И предполагам — каза той, — че искате да помогна.
Амара спокойно срещна погледа на младия мъж.
— Всичко подсказва, че днес не е най-щастливият ви ден, сър Ерен.
— Врани — уморено прошепна курсорът.
Думата издаваше огромното му изтощение. Той го прикри добре, но Амара виждаше признаците на напрежение по младото му лице. Ако беше по-възрастен, помисли си тя, последните седмици щяха да го състарят с десет години. За момент той затвори очи и си пое дълбоко дъх. Когато ги отвори, промяната беше почти като с магическа пръчка. Изражението му отново стана меко, а позата — неуверена, почти сервилна.
— Не съм сигурен как бихте могли да се доверите на нещо, което ще направя, ако се съглася да ви помогна, графиньо.
— Ако тя не го направи — тихо се обади Верадис, пристъпи крачка по-близо до младия мъж и му протегна ръка, — аз ще го направя.
Ерен я погледна внимателно. Способността на опитен воден призовател да усеща искреността на друг, когато тя е споделена свободно, беше проклятието на всеки опит за заблуда — на ако се вярваше прекалено небрежно, тя сама по себе си можеше да бъде нов източник на измами. Като човек, превърнал се през годините в специалист в този вид проверки, той я гледаше почти толкова недоверчиво и предпазливо, колкото Амара.