Тави поклати глава.
— Това не е достатъчно — каза той. — Кайтай, помоли Демос да ми окаже услуга. Да се приготви за буря и да изпрати сигнал към другите ни кораби да направят същото. Както разбирам, досега имахме необичайно спокойно време за това време на годината. Градаш нямаше да доживее до старини, ако е глупак. А ако нищо не се случи, всичко това ще бъде една чудесна тренировка.
— Той ще го направи — каза Кайтай абсолютно уверено.
— Просто бъди по-учтива, ако обичаш — помоли Тави.
Кайтай завъртя очи, докато излизаше, и изсумтя:
— Добре, алеранецо.
Магнус изчака Кайтай да си тръгне, преди да кимне на Тави и да каже:
— Благодаря.
— Наистина можеш да кажеш каквото искаш в нейно присъствие, Магнус.
Старият наставник на Тави го погледна напрегнато.
— Ваше височество, моля ви. Все пак мадам посланичката представлява чужда държава. Прекалено сериозно предизвикателство за професионалните ми способности.
Само умората не позволи на Тави да се засмее с пълен глас, но така или иначе се почувства добре.
— Врани, Маркус! Не можеш да продължаваш да се наказваш, че не разпозна Гай Октавиан в мен. Никой не знаеше, че съм Гай Октавиан. Дори аз не го знаех — Тави сви рамене. — Каквато, предполагам, е била и идеята.
Магнус въздъхна.
— Да, разбира се. Само между нас, страхувам се, че това е чиста загуба на време. Ти като историк си просто истински феномен. Онези сноби от Академията и за няколко поколения няма да постигнат това, което постигна ти, когато попадна в Апия.
— Ще трябва поне малко да се реванширам — каза Тави и леко се усмихна. После усмивката му угасна. Магнус беше прав, той вече не можеше да се върне към простия живот, който водеше, и да се занимава с разкопки в древните руини под ръководството на Магнус. Болката от загубата го прободе.
— В Апия не беше зле, нали?
— Ммм — съгласи се Магнус. — Безгрижно. Винаги интересно. Все още имам цял сандък с отпечатъци от надписи, които трябва да бъдат дешифрирани и преведени.
— Бих те помолил да ми изпратиш някои от тях, но…
— Задължения — кимайки с разбиране, каза Магнус. — И щом вече заговорихме за това…
Тави кимна и, като промърмори нещо, седна, докато Магнус му подаде няколко листа хартия.
Тави се намръщи, погледна ги и установи, че това са няколко непознати карти.
— И какво гледам сега?
— Кания — отговори Магнус и посочи няколко острова в горния десен ъгъл на картата. — Ето тук са Островите на залеза и Уестмистън.
Тави недоумяващо примигна, докато гледаше картата и пресмяташе разстоянието между островите и континента.
— Но… Мислех, че до тези острови има около три седмици плаване.
— Така е — каза Магнус.
— Но, за да се начертае тази брегова линия… — Тави прокара върха на пръста си надолу по нея. — Врани. Като се има предвид мащаба, тя е три или четири пъти по-дълга от западния бряг на Алера.
Той внимателно погледна Магнус.
— Откъде взехте тази карта?
Магнус деликатно се прокашля.
— Някои от нашите преподаватели по алерански език успяха да направят копия от картите на корабите на канимите.
— Врани, Магнус! — изръмжа Тави и се надигна. — Врани и проклети фурии, казах ви, че по време на това плаване няма да играем такива игри!
Магнус примигна няколко пъти.
— И… ваше височество е очаквал да се подчиня?
— Разбира се!
Магнус вдигна вежди.
— Ваше височество, може би трябва да обясня. Аз служа на короната. И моите задължения към короната се състоят в това да правя всичко възможно, за да ви подкрепям, да ви защитавам и да ви осигуря всяко възможно предимство, което ще подобри вашата безопасност и шансовете за успешно завършване на вашите начинания — замълча за миг и добави без намек за извинение: — Включително правото да игнорирам вашите разпореждания и заповеди, ако преценя, че съдържат повече идеализъм, отколкото практичност.
Тави го изгледа за момент. После тихо каза:
— Магнус, не се чувствам добре. Но съм сигурен, че ако помоля Кайтай, когато се върне, тя ще се радва да ви изхвърли от този кораб вместо мен.
Магнус невъзмутимо сведе глава.
— Разбира се, това зависи от вас, ваше височество. Но ви моля първо да погледнете картата.
Тави изръмжа нещо под нос и насочи вниманието си към картата. Работата беше свършена. Нямаше смисъл да се преструва, че не е така.