— Не е лошо да направиш добро първо впечатление — съгласи се Тави. Той замислено поклати глава. — Можете ли да си представите, Магнус, какво би станало, ако тези луди идиоти от Сената бяха настояли на своето и бяха финансирали ответна атака към родината на канимите?
Магнус мълчаливо поклати глава.
— С тази численост — продължи Тави — щяха да ни изтрият от лицето на земята. Няма никакво значение дали могат да призовават фурии или не, те биха могли да ни унищожат за нула време.
Лицето на Магнус стана мрачно.
— Най-вероятно да.
Тави го погледна.
— Тогава защо не го направиха?
Старият курсор отново поклати глава.
— Не знам.
Тави известно време изучава картата, разглеждайки различните области.
— При това предполагам, че Варг е представител само на една от тези територии?
— Да — каза Магнус. — Нараш. Това е единствената област, която действително е влязла в контакт с Алера.
Пристанището Маршаг, отбеляза Тави, също беше в областта Нараш.
— Тогава предполагам, че следващият въпрос, който трябва да си зададем…
Отвън отчаяно заби корабната камбана. Демос започна да крещи команди. Няколко мига по-късно капитанът почука, след което отвори вратата на каютата им.
— Магнус — каза той, кимайки към стария курсор.
— Милорд — каза той, кимайки към Тави. — Старият морски вълк беше прав. От юг ни приближава буря.
Тави се намръщи, но кимна.
— Как можем да ви помогнем, капитане?
— Вържете всичко, което не е прикрепено към пода — отговори Демос, — включително и себе си. Бурята ще бъде сериозна.
Глава 2
Валиар Маркус размишляваше над това как да информира гордия млад канимски офицер, че има голяма разлика между това да кажеш на един алеранец, че обонянието му е лошо и това да му кажеш, че мирише лошо.
Маркус осъзнаваше, че младият каним се стреми да се прояви в уроците пред такива личности като Варг, безспорният лидер на канимския флот, и неговият син Насаг, следващ по старшинство.
Ако Маркус изкара младия офицер глупак, това би било обида, която канимът нямаше да забрави до смъртта си. Предвид невероятно дългата продължителност на живота им, това означаваше, че действията на Маркус могат да се отразят добре или зле на поколения, които дори още не са родени.
— Въпреки че фразата ви е правилна — внимателно и бавно отговори Маркус на ясен алерански, — някои мои съотечественици могат да реагират не съвсем адекватно. Нашето обоняние, както забелязахте, е развито много по-слабо от вашето, така че формулировката, свързана с това, може да се изтълкува не точно така, както е прието при вас.
Варг издаде слабо ръмжене и промърмори:
— Няма значение дали е алеранец или каним, той трябва да знае, че миризмата му е нежелана.
Маркус обърна глава към озлобения стар водач на канимите и сведе глава по алерански.
— Както кажете, сър.
Имаше само частица от секундата, преди смутеният млад офицер да изръмжи и да се хвърли към Маркус с оголени зъби.
Маркус бе разпознал признаците на онази болезнено крехка гордост, която, както се оказа, беше също толкова широко разпространена и често проявяваща се сред младите амбициозни каними, колкото и сред алеранските младежи.
Маркус беше почти на шестдесет и никога нямаше да е достатъчно бърз, за да се справи с канима, ако разчиташе само на сетивата си, за да го предупредят — но предвидливостта винаги се оказваше далеч по-надеждна защита, отколкото скоростта сама по себе си.
Маркус очакваше това агресивно избухване и жаждата за насилие.
Канимът представляваше осем фута стоманени мускули, зъби и здрави кости и тежеше два или три пъти колкото Маркус — но като се хвърли напред, той не успя да извие челюсти и Маркус го сграбчи за ухото с мазолестата си ръка, след което бързо дръпна настрани. Канимът се извъртя и се претърколи. Ръмженето премина във висок агонизиращ писък и той инстинктивно се премести към източника на болката, за да облекчи натиска върху чувствителното си ухо. Маркус се възползва от движението, за да наруши равновесието на канима, и влагайки цялата си тежест, го удари в брадичката, сваляйки го с трясък на палубата. Младият каним замря там замаян, очите му бяха изцъклени, езикът му висеше от устата и кървеше леко сцепен.