Маркус се изправи и оправи туниката си.
— Да имаш по-слабо обоняние — продължи Маркус, сякаш нищо не се е случило, — не е съвсем същото като да ти кажат, че миришеш лошо. Може да се случи някой по-чувствителен да го приеме като обида. Аз например, като обикновен стар центурион, твърде бавен, за да представлявам сериозна опасност в битка, не намирам нищо обидно в това изявление. То не ме ядосва и аз не бих направил нищо, дори и да бях разстроен от него. Но се опасявам, че някой по-малко толерантен и по-боеспособен може да ви навреди, докато вие просто се опитвате да бъдете дружелюбен. Разбирате ли ме?
Младият офицер погледна Маркус с невиждащи очи. Той няколко пъти примигна.
После ушите му трепнаха в едва различим знак на разбиране и съгласие.
— Това е добре — каза Маркус на груб, но разбираем канимски, като леко показа зъби в усмивка. — Радвам се, че постигнахте такъв напредък в опитите си да разберете алеранците.
— Добър урок — изръмжа Варг в потвърждение на думите му. — Свободен сте.
Младият каним се изправи, оголи гърлото си в знак на уважение към Варг и Насаг и неуверено излезе от каютата.
Маркус се обърна към Варг. Канимът беше великан дори за представител на своя народ, висок около девет фута, и „Чистокръвен“ беше построен в съответствие с него. Тази кабина, която за канимите беше толкова тясна, колкото и всяко друго помещение на кораба, за Маркус изглеждаше огромна. Едрият каним, чиято черна козина беше пресечена с бели ивици от многобройните белези, беше приклекнал на пети, което беше един вид поза за отпускане. В лапите си държеше тежък свитък, разтворен по средата, където четеше по време на урока по алерански.
— Маркус — промърмори Варг; басовото му ръмжене звучеше заплашително, както винаги. — Очаквам да поискаш обяснение за това нападение.
— Вие имате млад офицер, който би бил обещаващ, ако не беше непоносимо арогантен глупак, убеден в непобедимостта на вашия вид и, като следствие, в непобедимостта на самия себе си.
Ушите на Варг весело се размърдаха напред-назад. Той хвърли поглед към Насаг — по-набитата и мускулеста версия на своя водач. Устата на Насаг беше широко отворена, разкривайки белоснежни зъби и изваден в канимска версия на усмивка език.
— Казах ти — каза Варг на канима. — Майсторът на лова си е майстор на лова.
— Сър? — вдигна вежди Маркус.
Той разбираше отделните значения на думите, но не и общия им смисъл.
— Стари кучета — обясни Насаг на Маркус. — Които обучават новобранци. Навремето те са формирали ловни глутници и са учели младежта да ловува. Такива учители ги наричали майстори на лова.
— В наши дни — изръмжа Варг, — с този термин наричат тези, които подготвят отряди от млади войници и обясняват на новобранците мястото им в бойните формирования. В легионите също имате нещо подобно.
— Центуриони — съгласи се Маркус, кимайки. — Разбрах.
— Паленцето нямаше да те убие — отбеляза Насаг.
Маркус погледна право в лицето на младия каним.
— Не, сър — отговори той твърдо. — Не би могъл. И от уважение към желанието на принцепса да пътуваме мирно аз съхраних живота му.
— Защо така, майсторе на лова? — изръмжа Варг опасно спокойно.
Маркус се обърна към него, без да трепне.
— Защото по-скоро бих оставил зад себе си мъртъв глупак, отколкото жив враг, който е успял да се поучи от грешките си. В бъдеще ще го считам за любезност, ако не ме използват по тъмно за онези уроци, за които и без това съм упълномощен да давам.
Варг оголи зъби в друга версия на канимска усмивка.
— Приятно е да виждам, че се разбрахме един друг. Моята лодка чака да ви върне на вашия кораб, Валиар Маркус.
— Да, сър.
Варг наклони глава и шия в алерански стил.
— Тогава върви по своя път и добър лов.
— И на вас, сър.
Маркус едва успя да се обърне към вратата, когато тя се отвори и влезе кльощав каним с червеникава козина, прекалено дребен за своята раса.
Без предисловие той оголи гърлото си пред Варг и каза:
— Наближава голяма буря, вожде мой. Имаме по-малко от половин час.
Варг посрещна това съобщение с ръмжене и с кимване на глава отпрати моряка. Той погледна Маркус.
— Лодката няма да има достатъчно време да ви откара и после да се върне — каза той. — Изглежда ще трябва да останете още известно време.
— Сър — изръмжа Насаг.
В тона му имаше предупреждение, помисли си Маркус. Не беше толкова трудно да се досети за причините за предпазливостта му.