Маркус стигна до заключението, че няма да е особено щастлив да се окаже в капан на непознат кораб с гневен млад офицер, който все още не се е откъснал от получения урок.
— Носовата каюта — каза Варг.
Опашката на Насаг трепна в жест, който Маркус разпозна като жест на изненада. Но по-младият каним бързо се съвзе и се изправи.
— Центурион — избоботи той, — моля ви да дойдете с мен. Ще е по-добре да не се мотаете наоколо, за да могат моряците да си вършат работата. Ще направим всичко възможно да се чувствате удобно.
Маркус с лека насмешка си помисли, че в този случай „удобно“ е синоним на „лесно дишане“. Но доста бързо си спомни, че канимите си имат собствена гледна точка, различна от тази на алеранците.
Той последва Насаг по палубата на „Чистокръвен“. Цялата обшивка на кораба беше боядисана в черно, което никога не би се случило с алерански кораб. Всъщност — точно обратното. Алеранските кораби по правило бяха бели. Това подобряваше зрението на екипажа, когато се работеше през нощта и особено при лошо време, когато оставаха само няколко източника на светлина.
Черното дърво наоколо създаваше мрачно, траурно впечатление, което безусловно изглеждаше внушително, особено в съчетание с черните платна. Нощното зрение на канимите обаче далеч превъзхождаше алеранското. Най-вероятно те не изпитваха никакви проблеми с работата през нощта, независимо с какъв цвят е боядисан техният кораб.
Насаг го заведе до каюта на носа на кораба — една от най-малко желаните, както Маркус знаеше. По ветроходните кораби вятърът, като правило, духа от кърмата и всеки, който е от подветрената страна, получава представа за всички аромати на кораба — а те изобщо не бяха малко.
Вратата на кабината беше ниска, едва колкото Маркус, но вместо просто да влезе, Насаг спря и почука — и след това изчака вратата да се отвори. А когато се отвори, зад нея се оказа напълно неосветена тъмна каюта без прозорци. Тих глас попита:
— С какво можем да служим, сине на Варг?
— Този алерански майстор на лова е под закрилата на Варг — каза Насаг. — Моят господар ти заповядва да го пазиш, докато не се върне при своите хора след бурята.
— Ще бъде направено — отговори гласът. — Той може да влезе, сине на Варг.
Маркус вдигна вежди и погледна Насаг. Канимът с муцуна посочи към каютата.
— Вашите покои, центурион.
Маркус погледна към тъмния отвор, после към Насаг.
— И тук ще бъда в безопасност, нали?
Ушите на Насаг трепнаха от удивление.
— Повече от където и да е другаде на този кораб.
Едно от най-важните неща, които алеранците бяха научили за канимите, главно благодарение на принцепса, беше, че за канимите езикът на тялото играе много по-важна роля, отколкото за хората. Думите може да не означават нищо, но позите и движенията играеха ролята на много по-надежден индикатор за истинските намерения. В резултат на това не си струваше да показваш на воините-вълци признаци на физически страх, ако не искаш да бъдеш изяден, например. Така че Маркус уверено заглуши инстинктивната си подозрителност, която разбуди в него невидимия събеседник, кимна спокойно на Насаг и влезе в каютата, затваряйки вратата зад себе си.
В тъмнината той изведнъж усети колко тънки са туниката и панталоните му и за първи път, откакто корабът напусна пристанището преди повече от месец, усети, че му липсва надеждната тежест на бронята. Не сложи ръка на меча си — жестът щеше да е твърде очевиден. Ножовете, които криеше по себе си, в такъв мрак биха били по-полезни в бой от каквото и да е друго. Всичко щеше да се случи в ужасяваща теснота.
— Ти не си майстор на лова — отбеляза все още невидимият каним. Той изръмжа насмешливо: — Не, ти не си воин.
— Аз съм центурион от Първи алерански легион — отговори той. — Казвам се Валиар Маркус.
— Едва ли — отговори гласът. — По-скоро ви наричат Валиар Маркус, доколкото мога да съдя.
Маркус усети как напрежението сковава плещите му.
— Знаете ли, ние наблюдаваме вашите шпиони. Те до голяма степен са необучени. Но до вчера дори не подозирахме, че и вие сте един от тях, разбрахме го съвсем случайно. Вятърът раздели завеса и бяхте забелязан да четете един от свитъците на Варг, когато той излезе от каютата.
Друг глас някъде отдясно и отгоре каза:
— Бяхте разкрит напълно случайно.
Трети глас, отдолу и отляво, добави:
— Признак за умения в занаята.