Маркус присви очи замислено.
— Варг не докара онзи избухлив младеж, за да му даде урок чрез мен — констатира той. — Направи го, за да забави заминаването ми, докато бурята не ме принуди да остана тук.
— По наша молба — потвърди първият глас.
Маркус изсумтя. Но Варг беше изиграл цялата ситуация, сякаш просто се възползва от добър шанс. Което означаваше, че по някаква причина Варг иска да запази този разговор в тайна дори от собствените си хора. Което от своя страна предполагаше разногласия в техните редици — винаги полезна информация.
От което на свой ред следваше друг извод.
— Вие сте Ловци — каза той тихо. — Като онези, които се опитаха да убият принцепса.
Чу се тихо движение в тъмното и един от канимите свали плътен плат от купа, пълна с някаква течност, която излъчваше червена светлина.
Маркус видя трима стройни канима със сива козина и с малко по-големи, по-лисичи уши от тези на повечето техни воини. Бяха облечени в свободни сиво-черни дрехи. В миналото, когато канимите бяха забелязани в долината Амарант, ги описваха точно в такива дрехи.
Каютата беше тясна, имаше само две двуетажни койки. Единият каним се беше сгърбил на пода над купата. Вторият се беше изпънал на горната койка от едната страна на каютата, а третият седеше в странна поза на долната койка от другата страна. И тримата каними бяха абсолютно еднакви, козината им беше с еднакъв оттенък и плътност, което подсказваше роднински връзки, вероятно бяха братя.
— Ловци — каза първият каним. — Значи така ни нарича твоят народ. Аз се казвам Ша.
— Неф — изръмжа вторият.
— Кох — каза третият.
Появи се вятър, който увеличи люлеенето. В необятното море тресна гръм.
— Защо ме доведоха тук? — попита Маркус.
— За да ви предупредим — каза Ша. — В земите на Нараш за вас няма опасност да ви нападнат. Но на другите територии няма да сте в безопасност. Те ви смятат за един вид паразит, който трябва да бъде унищожаван на място. Варг може да ви защити само до определен момент. Ако отидете по-нататък, ще го направите на свой риск и за своя сметка. Варг смята, че вашият принцепс трябва да обмисли възможността да се върне сега, а не да продължава пътя си.
— Принцепсът — каза Маркус, — изключително негативно възприема опитите да му влияят с разсъждения за възможна опасност.
— И все пак — каза Ша.
— Защо ми го казвате това тук? — попита Маркус. — Защо не изпратихте пратеник на кораба?
И тримата се взряха в Маркус с неразгадаеми изражения.
— Защото ти си враг, Валиар Маркус. Варг е от кастата на воините. На него по-скоро ще му поникнат нови зъби, отколкото неговият дълг да му позволи да оказва помощ и да дава съвет на враг.
Маркус се намръщи.
— Е, мисля, че разбирам. Варг не може да направи това, но вие можете.
Ша мръдна уши в знак на потвърждение.
— Нашият дълг е да се подчиняваме и да постигаме резултати, независимо от методите. Ние служим. Ние се подчиняваме.
— Ние служим — промърмориха Неф и Кох. — Ние се подчиняваме.
Отново удари гръм, този път плашещо близо, а поривите на вятъра се усилиха и вече звучаха като непрекъснат вой.
Някъде далеч зад звуците на бурята се разнесе друг звук — тежък, колосален вой, по-дълбок и продължителен от гръм. Маркус беше чувал нещо подобно само веднъж, преди много години.
Това беше рев на левиатан, който охранява своята територия, един от морските гиганти, който с лекота можеше да превърне в трески дори кораб с големината на „Чистокръвен“.
Бурята го беше събудила, а за призователите на вода на корабите беше трудно да поддържат завесата над корабите си, когато морето е неспокойно.
И хора, и каними можеха да загинат в тази буря. Маркус преглътна буцата страх и приклекна с гръб към стената, затваряйки очи.
Ако Ловците смятаха да му навредят, вече щяха да са го направили. Така че единственото, за което трябваше да се тревожи, беше разгневеният левиатан, който може да превърне „Чистокръвен“ в облак трески, изхвърляйки всички на борда в бурния океан.
Маркус определи тази възможност като умерено опасна. Всичко е относително, предполагаше той. Такава смърт е ужасна, но поне безпристрастна. Съществуваха и по-лоши начини да се умре.
Например принцепсът да разбере това, което бяха разбрали Ловците: че Валиар Маркус не е обикновен, макар и заслужен центурион на алерански легион. Че той всъщност е това, което го нарекоха, а именно — шпионин, действащ инкогнито. Че той е бил изпратен от смъртните врагове на принцепса още в Алера, въпреки че това Ловците нямаше как да знаят, но ако някой от обкръжението на принцепса или, великите фурии да го пазят, самият Октавиан научи, че Валиар Маркус е просто маска на курсор Фиделиас, служещият на Акватайн предател на короната, той ще бъде призован да си плати.