— Тави — изрече Магнус. — Не бързайте. Наистина ли искате да помолите нашите хора да влязат в бой с ворда, когато нямаме водни призователи, които да се грижат за ранените, и само десетина рицари, които да подкрепят легионерите?
— Ако имат късмет, няма да им се наложи — отговори Тави. — И нашите призователи ще се върнат, преди да свърши нощта. Ако направим всичко достатъчно бързо, ще можем да се измъкнем, без изобщо да се налага да се бием с втората кралица.
Той погледна към залязващото слънце и се намръщи.
— Времето е критичният фактор тук, господа.
Маркус и Магнус удариха с юмруци над сърцата си и след като за последен път си размениха погледи, се върнаха към своите задължения.
— Капитане! — извика Дуриас. Тави погледна надолу и видя набития легионер отчаяно да му маха от гърба на задъхан таург в основата на терасовидната стена. — Те успяха! Тук са!
Тави се обърна и забърза надолу по реката. Той хвана протегнатата ръка на Дуриас и скочи на таурга зад бившия роб.
— Води ме при Варг.
Намериха Варг да обикаля земните насипи от противоположната на Тави страна на града. Опълчението на Варг, макар че едва ли би могло да бъде наречено така след близо двегодишно обучение редом с воините на Варг и конфликтът с легионите на Алера, беше разпръснато около укрепленията, а канимският майстор на войната беше разположил групи тежковъоръжени воини на равни интервали по стената. Опълчението щеше да държи линията, а воините щяха да бъдат използвани като резерв, огромната им сила трябваше да се използва само ако вордът пробие защитата.
— Варг! — извика Тави. — Трябва да ви покажа нещо.
Големият каним погледна надолу от стената, ушите му потрепнаха леко развеселено.
— Какво е?
— Не знам — каза Насаг. Резониращият глас на канима идваше от мястото, където Насаг стоеше на таурга си до Дуриас и държеше резервен звяр за Варг. — На мен не ми каза нищо.
Варг изсумтя.
— Само глупак търси кавга с тавар.
Той се спусна от възвишението, удари по муцуната таурга, който се опита да го ухапе, и скочи отгоре му.
Те препуснаха до единствения проход в земния вал, където минаваше пътят към Молвар.
— Кога инженерите смятат да го затворят? — попита Дуриас.
— Няма да го правят — каза Тави.
Дуриас примигна.
— Защо да изграждаш стена, ако ще оставяш огромни и очевидни дупки в нея?
— Защото това означава, че знаем къде врагът ще съсредоточи силите си — изръмжа Варг. — Нашите отбранителни линии не са дълбоки. А враговете са много. Ако отбраната е еднаква навсякъде, вордът ще атакува хаотично и ние няма как да предскажем къде да концентрираме силите си срещу тях.
— Оставете им голям, очевиден проход за атака — каза Тави, — и можем да бъдем сигурни къде ще атакува основната им сила. Това е мястото, където ще се бият легионите.
Дуриас кимна и се огледа.
— Ето защо правим ниски насипи вътре, по протежението на пътя. Така не могат да ни видят отвън. Когато вордът мине, те ще влязат в смъртоносен капан.
— Ще бъде нещо доста по-лошо — каза Тави. — Никога не сте виждали какво могат да правят призователите на огън в затворено пространство.
Той вдигна поглед към Варг и добави с много меко натъртване:
— Дори вие не сте го виждал, майстор на войната.
Варг срещна погледа на Тави и замълча за момент, преди да отговори също толкова меко.
— Моите шамани също ще бъдат тук, гадара. Би трябвало да е интересно.
Тави внимателно потисна трепета на безпокойство при мисълта за някои от нещата, които беше виждал да правят канимските шамани. Той оголи зъби на Варг и каза:
— Това е за по-късно. Моите разузнавачи са открили нещо, за което мисля, че ще искате да знаете — той посочи към променящия се пейзаж извън укрепленията.
Варг размени поглед със сина си, след което двамата се изправиха в стремената и се загледаха натам. Известно време гледаха, без да издадат нито звук.
Насаг внезапно изръмжа и плесна таурга, подкарвайки го в разтърсващ земята галоп, който накара другите два таурга да изреват недоволно. Половин дузина току-що пристигнали шуарански бежанци се пръснаха в различни посоки, преди таургът да ги е стъпкал. Дуриас и Варг овладяха своите зверове. Варг издаде ниско ръмжене, хвърли поглед към Тави, след това скочи на земята и хвърли поводите на Дуриас. Тави също се спеши, избягна злобния ритник на таурга на Дуриас и забърза след Варг, който се катереше към върха на насипа до портата, където все още се работеше по увеличаване на земната маса. Тави спря до него и се загледа в Насаг.