— Кораби — приглушено каза Макс. — Истински. Големи. Кораби.
— Всъщност, баржи — поправи го Градаш, гласът на стария каним беше сдържан и тих. — Без мачти. Какво ги кара да се движат?
— Фурии — отговори Тави. — Магьосниците използват морска вода, за да ги изтласкват.
Той се обърна към Красус.
— Колко палуби имат?
— Дванадесет — отвърна Красус леко самодоволно. — Малко тесни за каними, но ще трябва да се поберат.
— Лед! — възкликна внезапно Кайтай с изключително доволен тон. — Направил си кораби от лед!
Тави се обърна към нея и кимна ухилено. След това каза на Градаш:
— Спомних си айсбергите, които ми показа, когато пристигнахме. И ако левиатаните наистина ги избягват, не би трябвало да имаме проблем с тях по обратния път към Алера.
Старият каним се взираше в корабите, а ушите му трептяха.
— Но тези айсберги… Те се преобръщат като таурги, когато ги почешат по гърба.
— Киловете стигат достатъчно дълбоко и са допълнени с камък — увери го Красус. — Би трябвало да са стабилни, при условие че голяма вълна не ги удари отстрани. Така че няма да се преобърнат.
— Ще се преобърнат, врани — изплю Максимус. — Нали ледът се топи.
— Той също така и плава — каза Тави, чувствайки се леко самодоволен, макар че вероятно не го заслужаваше. В края на краищата не той се беше довеждал до пълно изнемощение през последните няколко дни, за да се получи това.
— Призователите на огън правеха хладилни камъни без почивка — каза Красус на Макс. — Сега там има достатъчно, за да се предотврати топенето на корабите в продължение на три седмици, а през това време те ще направят още, а инженерите подсилиха корабите с гранитна рама. Те вярват, че корабите ще издържат, ако успеем да избегнем най-лошото време.
Тави удари с юмрук по бронираното рамо на Красус.
— Добре направено, трибун — похвали го той.
— И така — каза Кайтай, усмихвайки се. — Натоварваме всички на кораби и оставяме вора зад гърба си — да вие разочаровано. Това е прекрасен план, алеранецо.
— Ако времето се задържи — мрачно каза Макс.
— За това си има рицари Аери — спокойно възрази Красус. — Това е тежка работа, но ще я свършим. Трябва да я свършим.
От земните укрепления прозвучаха роговете на канимите, вибрирайки в странни, лаещи сигнали. Тави вдигна ръка, призовавайки за мълчание, и погледна Градаш.
Старият каним се заслуша в сигналите и докладва:
— Появил се е авангардът на основните сили на редовната армия на Ларарл, Тавар.
Макс подсвирна:
— Образцово, враните да го вземат, отстъпление, ако са останали заедно по целия път от крепостта.
Тави кимна в знак на съгласие.
— Това също така означава, че вордът също не е далеч. Трябва да побързаме, хора. Врагът е близо.
Той започна да раздава бързи заповеди и да събира двама куриери, за да ги изпрати до правилните части на легиона, когато прилив на ужасено осъзнаване от страна на Кайтай го удари като юмрук в корема. Той спря по средата на изречението и се обърна към нея.
— Алеранецо — извика тя, вперила поглед в прохода през укрепленията, където бяха позициите на Първи алерански.
Тави рязко се обърна и видя как атакуват Първи алерански. Огромните каними в сини брони, които досега мирно минаваха през позициите им, внезапно бяха скочили в атака. На ярката лунна светлина Тави видя как шуаранците се нахвърлят на изненаданите легионери, действайки в перфектен синхрон и с абсолютно безразличие към собствения им живот. Пое си рязко дъх и осъзна какво се е случило.
— Взети — изплю той. — Тези шуаранци са взети от ворда.
Той се обърна към останалите и изкрещя:
— Вордът не е близо. Той вече е тук.
Глава 44
Вордът се втурна към укрепленията около Молвар като голяма тъмна вълна и последните защитници на Кания се надигнаха да ги посрещнат в един-единствен чудовищен рев на предизвикателство и омраза. Звукът на роговете, както канимски, така и алерански, се разнесе над хипнотизиращия, сребристо осветен пейзаж, и от запад се изля огромна вълна нападатели, хитинът проблясваше под огромното око на зимната луна.
Тави знаеше, че говори, тъй като заповедите излитаха от устните му по-бързо, отколкото можеше да ги проследи, а наоколо офицерите от легиона отдаваха чест и бягаха, но изглежда той наистина не разбираше какво казва. Мислите му се надпреварваха, опитвайки се да обхване всички възможни варианти от следващите минути и часове, да предвиди всичко и да предприеме всяка възможна мярка. После той скочи на таурга зад Кайтай и препусна към битката.