Пръстите му се стрелнаха към катарамите на бронята. Тави ги беше закопчавал и разкопчавал хиляди пъти и това беше действие, което можеше да извърши почти насън — но когато е с две ръце. И когато кожените закопчалки не са мокри и набъбнали. И когато пръстите му не са изтръпнали от ледената вода. И когато не е наполовина паникьосан, с изгарящи дробове и танцуващи пред очите му ярки разноцветни звезди.
Той продължи да се бори с връзките и накрая успя да се измъкне от бронята. Когато счупената му ръка и рамо се освободиха, само постоянната концентрация върху метала попречи на болката да го сгърчи в агония и по този начин да реши съдбата му. Той разкъса катарамите и с всичките му останали немощни сили изрита дъното и заплува в посоката, която според него водеше към повърхността. Натискът върху дробовете и ушите му беше чудовищен, просто се нуждаеше от въздух, и дробовете му се сгърчиха, подготвяйки се да дишат, без значение дали все още е под вода или не, кинжалът падна от устата му и огънят от болката в рамото и ръката му беше прекалено изгарящ, за да е истински…
Някой се гмурна до него, след което го хванаха за яката и го издърпаха от водата, и щом главата му излезе на повърхността, той се задави с вода при първото вдишване.
Кайтай го издърпа до раменете от водата с неочаквана сила, паниката и яростта й удариха сетивата му.
— Алеранецо! — извика тя. — Чала!
Той изплю вода и се задави с влажно, тежко поемане на въздух, едва успявайки да движи крайниците си координирано.
Нещо разцепи водата недалеч от тях, нещо тъмно, голямо и бързо. Акула или друг ворд.
— Да тръгваме! — изхриптя Тави. — Бързо, да тръгваме!
Кайтай заплува, влачейки го за туниката, а Тави просто се опитваше да задържи главата си над водата.
До „Слайв“ оставаха петдесет фута, приблизително колкото и до кея, вече зает изцяло от ворди.
През болката в рамото, гърдите и ръката Тави тъкмо започваше да възприема какво се случва отново. Той вдигна поглед, за да види корпуса на „Слайв“, който вече беше отплавал от кея и се извисяваше над него.
Мъжете изкрещяха и едно въже падна във водата. Кайтай го сграбчи с една ръка, уви го няколко пъти около предмишницата си и извика нещо. Когато тя се издигна от водата и дръпна туниката на Тави, изглеждаше така, сякаш цялата му тежест се съсредоточава върху разбитото рамо.
Тави изкрещя от болка и изригна в съвсем неволна конвулсия, придружена от звука на разкъсваща се тъкан и кратко падане във водата.
Той започна да се извива, за да изплува на повърхността, когато нещо проблесна под водата и докосна крака му. Видя как корабът се отдалечава от кея и от него, сега Кайтай и въжето вече бяха недостъпни. Ръката й се беше заплела във въжето и тя отчаяно се опитваше да се освободи, но вече беше на няколко ярда по-далеч. Тави вдигна поглед, за да види Демос да го гледа с широко отворени очи, а след това имаше само старата издълбана фигура на носа на „Слайв“ — красивата жена гледаше напред с лека усмивка на прекрасните си устни.
Краката на Тави започнаха да отказват и водата го покри. Той започна да потъва, но фигурата на носа прикова вниманието му, тя сякаш се увеличи, стана по-голяма и се обърна в неговата посока.
Той шокирано осъзна, че издълбаната жена на носа на „Слайв“ се движи и това изобщо не е някакъв номер на застиналото му, агонизиращо съзнание. Тя се наведе към него с грация и великолепие, противоречащи на олющената боя на чертите й. Усмихната, тя му протегна силната си тънка ръка.
Тави със сетни сили хвана ръката й, усещайки подвижната и непоколебима сила на хватката й. Тя го изтегли от водата и го вдигна във въздуха, когато поредната жаба-ворд неуспешно докосна петите му. За миг мярна шеметната гледка към предната част на кораба, след което вече лежеше на дървената палуба, твърде уморен, за да вдигне глава.