— Съпругата на вашия брат е доста изобретателна — каза той спокойно. — Тя не само е организирала бягството на повече от триста рицари и граждани, които щяха да бъдат поробени от ворда, но и е унищожила самата възможност за по-нататъшно вербуване, а по пътя дотук също така е успяла да събере изненадващо пълна информация за разпространението на кроача от разкази на различни заложници и от собствени наблюдения.
— Единственото нещо, което ме изненадва, е, че тя е споделила това с вас — с равен глас отговори Исана.
Акватайн се усмихна, без да вдига поглед от пясъчната карта на масата пред себе си.
— Честно ви казвам, Исана. Времето за нашите дребни дрязги свърши.
— Дребни — каза Исана тихо. — Моля да ме извините, лорд Акватайн. Явно съм се заблудила, считайки, че смъртта на стотици мои приятели и съседи в Калдерон не е дреболия.
Акватайн вдигна поглед към Исана и за миг я погледна замислено, а стоманената лента на челото му проблясваше в светлината на магическите лампи в палатката.
После той каза:
— Да предположим за момент, че в Калдерон всичко беше завършило по различен начин, че маратите просто са унищожили населението на долината, точно както направиха по времето на Септимус. Че аз съм се позиционирал да спра ордата и съм спечелил благоволението на Сената и на различни други партии.
— И ако се беше случило така? — попита Исана.
— Това можеше да спаси милиони животи — каза Акватайн със спокоен и твърд глас, който набра сила, когато заговори отново. — Един по-силен Първи лорд би могъл да предотврати бунта на Калар или би могъл да го прекрати с нещо различно от катаклизъм, оставил една четвърт от Империята в хаос и анархия, превърнали се в идеална среда за размножаване на ворда.
— И вие вярвате, че сте подходящият човек, който да решава кой да живее и кой да умре.
— Видяхте докъде ни доведоха постоянните игри и манипулации на Гай. Вижда се в димящите руини на мястото, където преди беше Алера Империя. Вижда се в Калар и долината Амарант. Вие сама го видяхте в нощта, когато загина Септимус — Акватайн сложи ръце зад гърба си. — Защо не някой друг? И ако е някой друг, защо не аз?
— Защото не вие наследявате трона — каза Исана. — А моят син.
Акватайн я дари с крехка усмивка.
— Империята е на колене, Исана. Вашият син не е тук, за да я оглави. А аз съм тук.
— Той ще се върне — каза Исана.
— Може би — отвърна Акватайн. — Но докато не го направи, той е водач само на теория — а ние сме изправени пред дни на смъртоносна практичност.
— Когато се върне — каза Исана, — вие ще уважите ли претенцията му? Неговото право по рождение? Той е син на Септимус, лорд Акватайн.
Изражението на Акватайн трепна и той за миг погледна надолу към масата, намръщен.
— Ако се върне — каза той, с леко ударение върху първата дума, — тогава… ще видим. До този ден ще правя това, което смятам за най-добро за Империята.
Погледът му се върна на нея и стана твърд и студен като ахат.
— И ще очаквам вашата подкрепа.
Исана вдигна брадичка и присви очи.
— Раздорите в Империята почти ни съсипаха — продължи Акватайн с убийствено тих глас. — Няма да позволя това да се повтори.
— Защо ми казвате това сега? — попита го Исана.
— Защото бих предпочел да сме откровени един с друг. Това ще спести време по-късно — той разпери ръце. — Изпитвам уважение към вас. И бих предпочел да имам вашата подкрепа през следващите няколко месеца. Но не се заблуждавайте, няма да толерирам вашето противопоставяне. Първо ще ви убия. Дори ако за това трябва да се изправя пред Рокус.
Исана се зачуди дали Акватайн очаква тя да се свие от страх.
— Наистина ли мислите, че можете да се справите с него? — попита тя.
— В дуел един от нас би умрял — каза Акватайн, — а другият нямаше да спечели. Нито Империята.
— Защо? — попита Исана. — Защо ми казвате всичко това? Нямам легиони, които да ви предложа, нито градове, нито богатство. Защо се нуждаете от моята подкрепа?
— Защото Рокус недвусмислено ми даде да разбера, че е дошъл на юг заради вас. И Фригия го следва. Лорд и лейди Плацида ясно дадоха да се разбере, че ако съм мъдър, ще се отнасям към вас с уважение. Предполагаемият наследник на Церес изглежда смята, че сте непогрешима. И, разбира се, хората ви обичат — една от тях се е издигнала, оженила се е за принцепса и е осигурила на Империята наследника, от който тя отчаяно се нуждаеше. Вие имате много повече власт, отколкото си мислите — той леко се наведе напред. — Но една трета от нашия свят вече е мъртва, Исана. И това, което е останало, ще умре, ако не спрем да се опитваме да си забием нож в гърба и не започнем да си сътрудничим.