Демос сви устни. После рязко кимна.
— Става.
Тави свали ремъка на тежката куриерска чанта от рамото си и я хвърли на Демос.
Капитанът я улови, изсумтя под тежестта й и хвърли подозрителен поглед на Тави, докато я отваряше.
Демос дълго гледа вътре в абсолютна тишина. След това, звено по звено, той измъкна комплект робски вериги от чантата. Всяко звено беше от чисто злато. Цяла минута Демос като хипнотизиран прокарваше върховете на пръстите си по веригите. Това беше най-големият успех в живота на наемника, всъщност много, много повече. Той вдигна поглед към Тави, сбърчил недоволно чело.
— Не сте длъжни да ги приемете — каза Тави. — Моите рицари Аери ще ме прехвърлят на друг кораб. Вие ще се присъедините към флота. И отново ще можете да се заемете с търговия на роби след края на договора.
— Или — продължи той — можете да ги приемете. И никога повече да не се занимавате с търговия на роби.
За момент Демос само бавно клатеше глава.
— Какво сте направили?
— Току-що направих за вас по-изгодно да прекратите търговията с роби, отколкото да продължите с този бизнес — отговори Тави.
И без това слабата усмивка съвсем изчезна от лицето на Демос:
— Вие ми давате вериги, направени по моя размер, ваше височество. И ме молите да ги нося открито.
— Ще ми трябват опитни капитани, Демос. Ще ми трябват мъже, на чиято дума мога да се доверя — ухили се Тави и сложи ръка на рамото на своя събеседник. — И мъже, които имат сила на духа да устоят на блясъка на златото. Какво ще кажете?
Демос хвърли веригите обратно в чантата и я увеси на рамото си, след което се поклони по-ниско, отколкото Тави някога го беше виждал да прави.
— Добре дошли на „Слайв“, милорд.
Демос незабавно се обърна и започна гръмко да раздава заповеди на екипажа, а Макс и Кайтай се качиха по рампата и застанаха до Тави.
— Това беше страхотно, алеранецо — промърмори Кайтай.
Макс поклати глава.
— Нещо в черепа ти се е объркало, Калдерон. Някак криво гледаш на всичко.
— Всъщност това беше идея на Ерен — каза Тави.
— Иска ми се да беше с нас — със съжаление каза Макс.
— Това е бляскавият живот на курсора — отговори Тави. — Но независимо как ще се развият нещата, няма да отсъстваме дълго време. Придружаваме Варг и неговите хора до дома, вдигаме малко шум от учтивост, за да поддържаме дипломатическите канали отворени, и се връщаме. Общо — два месеца или някъде там.
Макс промърмори:
— Което ще даде време на Гай да си осигури подкрепа в Сената и законно и официално да те обяви за свой наследник.
— И ме изпраща както извън обсега на потенциалните убийци, така и на място, където това е важно за Империята — съгласи се Тави. — Аз особено обичам първите.
Моряците започнаха да освобождават въжетата, с които корабът беше привързан към пристана, и Кайтай стисна силно ръката на Тави.
— Да вървим — прошепна тя. — Докато не си разлял закуската върху собствената си броня.
Когато корабът се отдели от кея и се залюля по вълните, Тави усети, че започва да му се повдига, и се втурна към кабината, за да се освободи от бронята и да се увери, че има много вода и едно или две празни ведра.
Той беше ужасен моряк и животът на кораб за него се превръщаше в чисто мъчение.
Тави почувства нов спазъм в стомаха си и закопня за хубава, солидна земя, пък дори и пълна с убийци.
Два месеца в морето.
Едва ли би могъл да си представи нещо по-ужасно.
— Каква воня — оплака се Тонар, яздещ на пет метра зад коня на Кестус. — Прилича на някакъв лош сън.
Кестус погледна надолу към бойната брадва, прикрепена към кожената чанта на седлото му. Ще е трудно да я хвърли достатъчно силно, докато е отгоре на коня, но черепът на Тонар беше толкова слаб, че това едва ли имаше голямо значение.
Разбира се, тогава щеше да възникне проблем под формата на трупа на този идиот и евентуално обвинение в убийство.
Вярно, Кестус имаше на разположение целия пущинак покрай пътеката, пресичаща дебрите на югозападната Пустош, за да скрие тялото, но тогава ще се появи проблемът с новия и всичко ще се усложни.
Той погледна назад към третия член на патрула, мършав, жилав дребосък, който се наричаше Иварус и имаше достатъчно разум, за да си държи устата затворена през повечето време.
Кестус беше убеден привърженик на мисълта, че трябва да се избягват ненужни усложнения. Затова той направи това, което обикновено правеше, когато Тонар си чешеше езика. Просто го игнорира.