— Време е за масажа на рамото — извика Белинда.
Ели затвори очи. Фюри я дръпна силно в прегръдката си, докато главата й легна на здравото му рамо.
— Махай се — изръмжа той на медицинската сестра. — Ели ще ми направи масажа.
— Сега, Фюри. — Белинда си пое въздух. — Аз съм професионалист. Трябва да кажете на малката си приятелка да отиде да свърши нещо друго, докато аз се занимавам с рамото ви.
Ели се напрегна. Фюри изръмжа, очевидно вбесен.
— Ели не е моята малка приятелка. Тя ще стане моя съпруга. Никога не говори за нея, сякаш е незначителна, след като тя е всичко за мен. Освен това ти казах да не ме наричаш по име. За теб съм господин Фюри. Заповядах ти да се махнеш, дявол да те вземе — изрева той. — Махай се!
Ушите на Ели изкънтяха. Чу как Белинда въздъхна и след това вратата се затръшна зад нея. Ръцете на Фюри потъркаха гърба й.
— Отиде си.
Ели вдигна глава.
— Благодаря. Имам ти доверие. Вярвам ти. Само че това… — Тя поклати глава. — Знам, че ще бъдем много по-добре, когато се излекуваш напълно и тази кучка си отиде.
— Ние сме под голям стрес с толкова чужди хора в дома ни и нямаме много време да останем насаме. — Той замълча и хвана лицето й в ръцете си. — Не мога да чакам да бъда отново с теб. Няма нещо, което да искам повече от това да бъдем заедно.
— Знам. Тя просто много ме нервира, Фюри. Честно казано, не мога да разсъждавам, когато тя непрекъснато се нахвърля на човека, когото обичам най-много. Можеш ли да си представиш как би се чувствал, ако аз имах мъжка медицинска сестра и той ми се натискаше толкова напористо, както прави тя с теб?
— Не мога да си представя. — Той се ухили. — Никой мъж не би посмял. Ще му бъде трудно да те докосва със счупени ръце и да ти говори с разбита челюст.
Ели се разсмя.
— О, ти ми даде идея какво да направя с тази жена. Нямам търпение да си тръгне. Благодаря на Бога, че ще бъде скоро.
Той се засмя.
— Да. Благодаря на вашия Бог за това. — Очите му искряха. — Обещал съм ти топло масажно масло. Искаш ли да ме масажираш?
— С удоволствие.
— Не рамото ми — каза тихо той. — Събуй тези дънки. Надявам се, да си удържала на думата си и отдолу да си без бикини.
— Хей, аз обещах да ги изгоря, ако не преставаш да ме докосваш, но онзи ден ти спря, когато сестрата вещица влезе в спалнята. — Ели стана от скута му и се отдалечи на няколко крачки от леглото. Тя разкопча дънките и ги разтвори. — Но аз така или иначе не съм си обула.
Погледът на Фюри залепна върху разголената й кожа. Той изръмжа, сграбчи леглото и го блъсна. Изправи се бързо. Ели облиза устни и погледна нервно към вратата.
— Трябва да поставим ключалка.
Фюри се засмя.
— Тя няма да посмее.
Ели постави пръст на устните си.
— Задръж тази мисъл — след което се обърна и изтича до малкото бюро. Грабна стол, премести го до вратата и го заклини под бравата. Извърна се, сграбчи ризата си, издърпа я през главата и я захвърли на пода.
— Не си изгорила сутиените. — Фюри подхвана ластика на анцуга си, небрежно го смъкна и изрита далеч.
— Бях на работа. Не искаш гърдите ми да подскачат пред другите мъже, нали така?
— Ще трябва да убия онзи, който се загледа в моите гърди.
Ели се разсмя, излизайки от дънките.
— Твоите гърди ли?
Фюри се пресегна.
— Мои — дланите му ги обгърнаха.
Тя обви ръце около врата му.
— Масаж първо?
— Не. Последния път аз бях пръв. Легни за мен, Ели. Дължиш ми едно хранене. — Ели се измъкна от ръцете му и се качи на леглото. Легна по гръб и се усмихна на Фюри, който я последва. — Ако някой ни прекъсне този път, ще го убия — той изръмжа, докато галещите му ръце хванаха бедрата й. — Имам пистолет в нощното шкафче.
Ели се разсмя.
— Не трябваше да ми го казваш. Мога да го използвам срещу тази медицинска сестра.
Фюри й намигна.
— По-късно ще те науча как да стреляш.
Глава 18
— Не — изръмжа Фюри, очите му искряха от ярост.
Ели го погледна намръщено.
— Джъстис каза, че е важно. Обществото иска да ме види, за да се убеди, че с нас всичко е наред. Аз мога да ги информирам, че си добре и оздравяваш.