Тайгър се приближи бързо към Ели.
— По дяволите, жено! Недей да спориш! Трябва да се махнеш от къщата веднага!
Ели се отдръпна назад. Тайгър спря и подуши въздуха.
— Подушвам, че кървиш. Каза на Джъстис, че Фюри не те е наранил.
— Така е — протегна ръка, за да му покаже превързания си пръст, — порязах се, докато излизах от душа. Фюри никога не би ми причинил болка.
Той вдиша дълбоко.
— Не долавям много от нея.
— Защото е само драскотина. Не кърви много.
— Трябва да излезем от къщата веднага.
Тя отстъпи още назад.
— Никъде няма да ходя. Не съм облечена и ако си мислиш, че ще оставя Белинда сама с Фюри, жестоко се лъжеш.
— Ели — изсъска Тайгър, — Фюри е натъпкан с лекарства, каквито ни даваха в лабораториите, за да се излекуваме по-бързо. Той беше под наблюдение за някакви признаци на отклонение от нормалното поведение и сега реагира агресивно. Тук си в опасност. — Погледна към часовника си. — Той си взе лекарствата преди петнадесет минути, нали?
Ели погледна към него.
— Белинда трябваше да му ги даде, когато влязох в банята. Фюри каза, че му е била инжекция. Но защо да съм в опасност?
Тайгър се придвижи бързо, сграбчи Ели през кръста, завъртя я и сложи ръка на устата й. Повдигна я от пода и се запъти към входната врата. Тя започна да се бори с него. За секунди излязоха навън.
— Тихо — изръмжа той в ухото й, — не се страхувай. Фюри ще го подуши. Нали каза, че е пристрастен към аромата ти. Просто дишай дълбоко, всичко ще ти обясня. Трябва да говориш тихо. Обещаваш ли?
Ели беше бясна, а не изплашена. Кимна срещу ръката му. Той охлаби хватката, пусна младата жена да стъпи на земята и я освободи. Ръката му се дръпна от устата й. Тя се обърна и го погледна.
— За какво беше всичко това? — изсъска.
— Не си ли спомняш колко зле беше ранен Фюри? — намръщи се Тайгър. — Ако беше човек, щеше да е мъртъв. Минала е само една седмица и той вече може да се разхожда наоколо. Раната му зараства изключително бързо. Не те ли притеснява това?
— При вас, момчета, този процес е ускорен. Фюри ми каза, че това е напълно нормално за Новите видове.
— До някаква степен е вярно, но не и толкова бързо както при Фюри. Това е поверително, но като половинка на Фюри, ние те смятаме за една от нас. Някой трябваше да ти обясни. Част от документите бяха оцелели, когато ни откриха. Някои от лекарите не са записвали докладите си само в компютрите, които бяха унищожени при нахлуването в лабораториите. Успяхме да възстановим формулите и точния химичен състав на някои от лекарствата, които бяха тествани.
Тази новина я изненада.
— Но защо го пазите в тайна?
Той се поколеба.
— Питала ли си се някога, защо президентът и правителството бяха склонни да ни отстъпят тази военна база за наш дом? Защо се съгласяват с всички наши искания? За щастие, имахме приятели между хората, които ни симпатизират и бяха изключително добронамерени да дадат на Джъстис няколко съвета. Те му обясниха за суверенитета. Искахме равни права с хората и ги получихме. Новите видове започнаха да се самоуправляват на американска земя, на тази, която те ни дадоха. В много отношения постигнахме обширен дипломатически имунитет. Считат ни за американски граждани, на които е дадена специална концесия.
— Вие сте американци. Родени сте тук. Разбира се, че ще ви дадат безопасно място, където да живеете. Отвън има толкова много протестиращи, които ви мразят, и няма да е много безопасно, ако опитате да се слеете с човешкото общество точно сега.
— В продължение на десетилетия, Мерикъл Индъстрис е получавала милиони долари за извършване на проучвания и изследвания. Чекът, даден на компанията за последните шест години, е бил подписан лично от президента. Парите идват от военните фондове.
Ели го погледна объркано.
— Какво общо има това с Фюри?
— Мерикъл беше дала обещание да създаде лекарства, които да направят войниците по-силни, по-добри, да се възстановяват по-бързо след битка и да повишат инстинктите им за оцеляване — напредък във въоръжените сили, които другите страни не биха имали. Те ваксинираха бойците, за да предотвратят заразяването им с различни болести, когато ги изпращаха извън страната. Представи си, че могат да им дадат лекарства, които да ги направят по-силни, по-бързи и по-трудни за убиване. Така войните ще се печелят по-лесно и с далеч по-малки загуби. Никой не знаеше, че Мерикъл бе прекрачила моралните и правните граници, за да постигне тези успехи. Всеки долар, който получаваха, им помагаше в това начинание. Плащаха им, за да ни нараняват и измъчват. Хората щяха да се ядосат, ако откриеха, че данъците, които плащат, се използват за нещо толкова непристойно. Всяка организация, защитаваща човешките права, щеше да се надигне да протестира, а някои страни щяха да обвинят правителството в извършване на жестоки престъпления.