— Не — изкрещя Ели. Капакът се затвори, оставяйки я на тъмно. Ели го ритна и извика. — Пуснете ме!
Двигателят запали. Тя удари с крак отново, но не успя да отвори капака. Извика ужасена, не можеше да повярва, че Тайгър я бе затворил в багажника. А му беше вярвала. Спря да крещи. Автомобилът потегли.
Ели мразеше ограничени тесни пространства. Бореше се с паниката, която се надигаше в нея. Колата зави внезапно, тя се претърколи и се удари силно в нещо твърдо. Болка прониза коляното й. Изпищя. След още един завой се удари в задната част на багажника, болка прободе рамото й.
Младата жена се сви на кълбо и се опита да диша дълбоко. Автомобилът спря. Знаеше, че в багажника има достатъчно въздух, но тази мисъл не й помогна да диша по-леко. Клаустрофобията й никога не се бе проявявала толкова остро. Капакът се отвори и обезумяла, Ели се опита да излезе навън. Панически си пое въздух. Тайгър посегна към нея.
Тя удари ръцете му. Той отстъпи назад, когато Ели почти падна, в опита си да излезе от багажника. Погледна с диви очи към него. Мъжът се намръщи.
— Какво ти става? Пристигнахме пред къщата на доктор Норбит.
— Никога повече не ме затваряй в толкова тясно пространство! — извика тя и отстъпи няколко крачки назад. Сълзи започнаха да се стичат по бузите й. — Мразя, когато съм затворена на тясно и тъмно!
— Спри да крещиш — нареди й Тайгър. — Съжалявам. Успокой се, Ели. Просто дишай дълбоко. Така е по-добре. Вдишай, издишай. Това е. Не знаех, че имаш страх от дупки.
— Не се страхувам от дупки — отвърна тя. — Какво означава това?
— Изпадаш в паника, когато си затворен в тъмни и ограничени пространства. Така го наричаме ние. Съжалявам. Как си? По-добре да влезем вътре. Нощницата ти е тънка и се притеснявам да не привлечеш нечие внимание. В тази част на Хоумленд живеят хора.
Чак сега думите му достигнаха до нея. Осъзна, че на практика е почти гола. Трябваше веднага да облече някакви дрехи. След това, ще се прибера вкъщи. Кимна и последва Тайгър. Той отключи вратата. Ели влезе вътре и се обърна. Замахна с крак и силно го ритна в пищяла. Младият мъж прокле и изръмжа срещу нея.
— За какво беше това?
— За всичко. Нямам страх от дупки. Имам клаустрофобия.
Той се намръщи.
— Не е ли едно и също?
— Върви по дяволите — каза тя и се запъти към спалнята на Триша. Знаеше къде е, от първата й визита в къщата. Тресна вратата зад себе си и тръгна към гардероба.
Взе клин, бюстие и широка тениска с надпис от някакъв рок концерт, на който Триша сигурно бе ходила. Пробва да обуе чифт от обувките на лекарката, но за съжаление, носеха различни номера. Щеше да остане боса. Грабна телефона от шкафчето до леглото, за да се обади вкъщи и да говори с Фюри. Погледна нервно към вратата, страхуваше се Тайгър да не влезе в спалнята и да я спре.
— Ели? — ядосано попита Фюри.
— Здравей, скъпи. Те ме отведоха принудително. Ти добре ли си?
— Къде си? — изръмжа той.
Тайгър изтръгна телефона от ръцете й и тресна слушалката. Погледна към Ели.
— Май нищо не си разбрала от целия разговор за миризмата и плячката, който проведохме?
— Просто исках да му кажа, че съм добре и да разбера как е той. Вие, момчета прекалявате, ако си мислите, че Фюри представлява някаква опасност за мен.
Тайгър повдигна вежди.
— Така ли? — Взе телефона. — Нека да видим дали сме прави?
— На кого се обаждаш?
— Джъстис.
Ели седна на ръба на леглото и се намръщи. Тайгър чакаше на телефона, загрижено присвил вежди. След малко затвори.
— Нещо не е наред. Джъстис не отговаря. След шестото позвъняване се включва гласовата му поща.
— Значи има ангажименти.
— Той винаги се обажда. — Тайгър набра друг номер. Изчака малко, лицето му пребледня, преди да затвори.
— Слейд също не вдига, а той винаги отговаря след третото позвъняване. Те и двамата влязоха вътре при Фюри. По дяволите. — Набра друг номер. След минута прокле и затвори. Подаде телефона на Ели. — Доктор Норбит също не вдига.
— Може би точно сега разговарят с Фюри и не могат да се обадят.
— Звънни у вас, поговори с него, за да разбереш как е, но не му казвай къде си. Можеш ли да го направиш?