Ели погледна надолу. Когато го видя в тази поза, сякаш нещо я разкъса и очите й се напълниха със сълзи. Преглътна. Объркването и страха, изписани на лицето му, разбиха сърцето й. Потрепери леко. Прокара пръстите на едната си ръка през косата му, а с другата започна да гали гърба му.
— Всичко е наред, Фюри. Аз съм тук. И двамата ще се оправим.
— Какво не ми е наред? — Той простена и я притисна по-силно.
— Докторите мислят, че едно от лекарствата, което са ти дали, те прави малко луд. Всичко ще се оправи.
Той поклати глава.
— Не. Грешат. Бил съм на тези медикаменти и преди. Но сега е различно, неочаквано. — Потръпна силно, едрото му тяло трепереше около нейното. — Не мога да мисля и чувствам в себе си толкова много гняв.
— Всичко ще бъде наред — обеща Ели тихо. — Ние сме заедно и аз ще стоя тук с теб, толкова дълго, колкото е необходимо, за да се почувстваш по-добре. Няма да ме нараниш. Знам, защото ти ме обичаш толкова много, колкото и аз теб.
Лицето му се отърка в корема й. Езикът му се показа и той облиза долната страна на гърдите й. Това я погъделичка. Ели се дръпна, за да не може той да го направи отново.
— Гъдел ме е.
— Ти си гола.
— Е, да. Нали трябваше да привлека вниманието ти.
— Ти винаги имаш нужда да правиш нещо.
Погледът й се плъзна надолу по тялото му и забеляза, че бе разкъсал дънките си отпред, на отвора — източникът на потресаващия звук от раздиране, който бе чула, когато я притисна до стената. Потрепери. Ако не го бе успокоила и не го бе достигнала емоционално, той щеше да я обладае агресивно, без да го е грижа за нейната болка и неговите рани. Ели продължаваше да го гали по гърба и да прокарва пръсти през косата му.
— Говори с мен. Боря се да остана с теб, но тъмнината е толкова близо.
Ели погледна надолу към главата му, която почиваше в скута й и откри, че я наблюдава. Когато погледите им се срещнаха, неговият беше изпълнен с объркване.
— Тук съм, Фюри. — Усмихна му се насила, опитвайки да скрие тревогата и притеснението си. — Ще те държа, докато се почувстваш отново на себе си.
— Успях ли да нараня някого? Много ми е трудно да мисля и да си спомня.
— Всички са добре. — Надяваше се Брийз да не е много ранена, но сега нямаше да го споменава.
Той стисна очите си здраво.
— Искам те.
Ели се напрегна.
— Фюри? Позволи ми да облека някаква дреха.
Той поклати глава.
— Голотата ти ме отвлича от яростта и не ме притеснява. Ще усещам аромата ти, независимо с какво си облечена. Ти кървиш. Нараних ли те?
— Не. Имам няколко порязвания и драскотини от катеренето по задната стена, докато се опитвах да стигна до теб. — Обърна крака си, за да го разгледа по-добре. Разрезът изглеждаше по-голям, отколкото си мислеше, и тя видя размазаната кръв по килима. — Кракът ми кърви. Ако се мръднеш малко, мога да поставя нещо под него. В противен случай ще изцапам целия килим.
— Не ми пука.
Ели се засмя.
— Казваш го сега, защото не си на себе си, но почакай до утре, когато ще се чудиш каква мебел да сложиш върху петното, за да го скриеш.
Фюри изстена.
— Обичам те, Ели.
— И аз те обичам. Как се чувстваш?
— Бесен — изръмжа той. — Толкова много гняв и болка. Чувствам се така, сякаш кожата ми гори.
— Просто ме прегърни.
— Не мисля, че мога да те пусна. Сигурна ли си, че не съм ти причинил болка?
— Сигурна съм. Не си ме наранил. Само ме изплаши…
Вратата на спалнята се открехна. Ели погледна натам. Фюри се напрегна и изръмжа. Появи се главата на Триша, която надникна вътре.
— Добре ли си?
Ели погали Фюри по гърба, за да го успокои.
— Ние сме добре — отговори високо Ели, за да я чуят всички, надявайки се да е вярно. Гласът й стана нежен: — Спокойно, Фюри. Това е доктор Триша.
— Ще ми позволите ли да вляза — прошепна тя. — Трябва да го прегледам, ако е възможно.
Ели се вгледа във Фюри, не беше сигурна дали е безопасно да допусне до него други хора.
— Дръж се за мен, Фюри. Триша наистина трябва да те прегледа, за да опита да ти помогне.