Ели се изчерви, но не беше шокирана. Знаеше, че той е сексуално възбуден. Дънките му бяха скъсани и отворени отпред, а скута му се притискаше в бедрото й. Носеше боксерки и тя не можеше да пропусне подутината срещу крака си.
— Възможно ли е да изпитваш кръвожадност? — Тед бръкна в чантата си и измъкна шишенце с бистра течност. След това извади спринцовка и я отдели от стерилната опаковка.
Фюри кимна.
— Отчаяно искам да отхапя нещо.
— Синко, ако не си съгласен, няма да го направя, но мога да ти бия една инжекция? Тя ще те накара да заспиш. Ще пропаднеш за няколко часа и ние се надяваме, че това, което е било вкарано в организма ти, през това време ще престане да действа и ти ще дойдеш на себе си. Ако нещо се обърка, Триша и аз сме тук и ще дойдем веднага.
Страхът сграбчи Ели.
— Не! Тайгър спомена нещо за това как поемането на повече лекарства може да го убие.
Лекарят я погледна мрачно.
— Бяхме загрижени във връзка с друго лекарство, но то не е същото, за което си мислихме, че е бил упоен с него. Напълно съм сигурен, че може да приеме успокоително. Ние ще бъдем тук, ако нещо се случи. — Той вдигна втора инжекция. — Това е медикамент, ако сърцето му спре. Подготвени сме. Но той страда. Трябва да бъде упоен.
Фюри се напрегна силно, след това се отпусна.
— Направи го — изръмжа той. — Не ме оставяй, Ели. — Стисна я здраво.
— Няма да те пусна — обеща тихо младата жена.
Тед му би инжекцията и се обърна към Ели.
— Ще отнеме няколко минути. Той ще се отпусне и ще заспи.
— При теб съм, Фюри — прошепна му тя. — Няма да си тръгна. Когато се събудиш ще бъдеш по-добре, нали? Аз ще бъда първото нещо, което ще видиш.
Той кимна, притиснат в корема й.
Минаха минути и Ели усети, че тялото му върху нея, става по-тежко, почти смазваше краката й. Трябваше да държи главата му до гърдите си, за да не се изплъзне настрани. Хватката на ръцете му около талията й постепенно отслабна, докато не паднаха на пода зад дупето й. Тя кимна на Триша и Тед.
— Готов е.
— Да го дръпнем от теб. — Джъстис влезе в спалнята.
— Не — спря го Ели. — Аз съм почти гола.
— Ще го направим така, че момчетата да не видят нищо. — Триша се изправи на крака. — Тед, ти и Джъстис му хванете ръцете. Затворете очи и го повдигнете. Ще дам на Ели кърпа да се увие. След това ще я измъкнем изпод него и тя ще отиде в банята да се облече, докато вие го вдигнете на леглото. Това тук е единственото място, което не е унищожено.
Двамата мъже внимателно повдигнаха Фюри, със затворени очи, и Ели уви голото си тяло с кърпата, която Триша й подаде. Изправи се на крака с нейна помощ и избяга в банята. Затвори вратата и побърза да облече мръсните си дрехи, разпръснати по пода, където ги бе хвърлила. Когато се върна обратно в спалнята, в стаята имаше още няколко души. Фюри лежеше в леглото, проснат по гръб, в безсъзнание. Ели отиде до него и седна на ръба на матрака. Хвана отпуснатата му ръка.
— Той ще се оправи — увери я Тед.
— Виж това — посочи Триша. Тя взе тъмнокафяво шишенце от медицинската чанта на Белинда, която бе донесена в спалнята. — Това е Фрелтридонтомец.
Тед изпсува.
— По дяволите. Добре, че не сме го упоили, когато е бил още на крака. Би могъл да получи мозъчен удар от ярост, ако му бяхме били инжекцията, преди да го напуснат силите.
— Какво значи това? — Ели погледна към двамата лекари в очакване на отговор.
— Това е химическо вещество, което атакува мозъка. То изпраща фалшиви сигнали, че той изпитва заслепяваща болка, без действително физическо неразположение. Обикновено довежда пациентите до ярост, объркване и разрушава рационалното мислене. Това обяснява всички симптоми на Фюри. В течение на един час, състоянието му щеше постепенно да се влоши.
— Защо го е направила. — Триша продължаваше да рови из чантата на медицинската сестра. — Знаела е, че е адски опасно. От това, което съм чела в докладите, този медикамент е използван от време на време върху малко Видове, когато са искали да предизвикат физическа битка между индивидите, подложени на тестване.
— И с мен го направиха — изръмжа Тайгър от вратата. — Дадоха ми тая гадост преди. Не можех да си спомня дори името си. Просто исках да убия някого и всичко, което се движеше ме провокираше. Когато дойдох на себе си, едва успях да си спомня какво се беше случило, а някои неща така й не можах.