— Беатрис Тортън работи за Мерикъл Индъстрис — изръмжа Брийз.
— Коя е Беатрис Тортън? — намръщи се Ели.
— Тя е бивш служител на Мерикъл Индъстрис. Познаваш я под името, което носи сега, Белинда Томас — каза Джъстис, отиде до преобърнатата тоалетка и седна на ръба й.
— Тази кучка работи за Мерикъл? — шокирана, Ели се вторачи в Брийз за потвърждение.
— Познах я по вонята, когато влязох в къщата — гневът задълбочи гласа на Брийз до ръмжене. — Никога няма да забравя врага. Тя беше най-лошата. Измъчваше нашите хора и винаги забиваше иглите в нас с широка усмивка. Наслаждаваше се на болката ни. — Тя се обърна към Джъстис. — Сигурен ли си, че никога не си я срещал?
— Не. Би трябвало да е работила само в женското отделение на лабораторията.
— Човек би си помислил, че тя трябва да се страхува някой от вас да не я познае — предположи Тед.
— Може би си е мислила, че ще бъде в безопасност, след като е работила само с жените от Новите видове. — Ели огледа стаята. — Имах предвид, че единствената жена в живота на Фюри съм аз. Те знаят, че няма да я разпозная. Аз работех в лабораторията, където държаха Фюри в плен, а тя не е била там. Общоизвестен факт е, че всички жени от Новите видове живеят в общежитие и не би трябвало да има много от тях тук. Според новините, не са повече от една шепа.
— Работила си за Мерикъл Индъстрис? — Тед изгледа Ели.
— Не е това, което си мислиш — Джъстис стрелна доктора намръщен. — Работила е за Виктор Хелио. Срещал си се с него. Той се е обърнал към Ели, когато работила в корпоративния офис на Мерикъл, без тя да знае какви ги вършат. Казал й какви подозрения има и я попитал дали ще помогне да бъде разкрита истината. Тя изнесла тайно доказателствата, рискувайки живота си, и е осигурила достатъчно улики за издаване на заповедта за обиск. Някои от медицинските и изследователските доклади, които сте прочели, са тези, които тя е откраднала.
— О — Тед се отпусна. — Ти си била смела. Какво те накара да го направиш? Знаеш ли, винаги съм искал да бъда таен агент, или да работя за правителствена агенция?
Ели изсумтя.
— Не. Аз не съм толкова авантюристична натура. Стана просто от само себе си, когато Виктор Хелио дойде при мен и ми каза какви слухове се носят. Трябваше да направя всичко възможно, за да разбера дали експериментират върху хора. Бях ужасена от тази идея.
— Ти си добър човек — след това Тед се обърна към Триша. — Ако използват медикаменти да атакуват Новите видове, трябва да бъдем наясно с това. Необходимо е да ограничим достъпа на всички входящи продукти, които могат да бъдат засегнати.
— Започвайки с храната — съгласи се Триша.
— Мислиш ли, че е възможно? — Джъстис изглеждаше предпазлив.
— Разсъждавам какво бих направил, ако аз реша да саботирам твоите хора, Джъстис. Замърсяването на храната ще е първото, което ще предприеме всеки луд — заяви Тед мрачно.
— Няма ли да се отрази на хората? — Джъстис не изглеждаше убеден.
Тед повдигна рамене.
— Разбира се. Но се обзалагам, че тях не ги интересува. Те ще бъдат преследвани за това, което са направили с вас и единствената им защита ще бъде, че вие не сте хора. Какво би навредило на Новите видове повече от това да накарат голяма част от вас да полудеят достатъчно, за да превърнат всичко в кървава баня и пресата да подеме историята?
— Ние дори не знаем, колко голям е заговорът — изръмжа Джъстис. — Не искам да всявам паника.
— Точно така — заключи Тед. — Отивам да се огледам за нещо, което да противодейства на Фрелтридонтомеца. По този начин, ако го използват отново, ще имаме готови стрелички с противоотрова за всеки пострадал, преди да е наранил някой. Това е най-сигурният метод. Както казах и преди, ако ги упоим, когато са в пълната си сила, лекарството ще индуцира ярост, която ще ги убие. Биха могли да получат инсулт или инфаркт.
Триша се изправи.
— Мислиш ли, че можем да намерим нещо? Необходимо е да работим бързо, Тед. Също така трябва да разпоредим произволно тестване на храната и водата изпратени отвън.
— Имаше някои изследователски бележки, включени във файла, който имаме за медикамента. Те могат да ни насочат към намирането на лекарство, което да го неутрализира. — Тед прибра всичко в чантата си. — Само защото нямаме крайния резултат на хартия, не означава, че то не е точно там.