Джъстис настоя отново да освободи Ели, но ръцете му отказваха да я пуснат. Това, че тя се бе осмелила да бъде там, където Новите видове би трябвало да се намират в безопасност от мъчителите им, го вбеси. Тя беше опасна, с красивите си сини очи, които го подмамваха да й повярва, че никога няма да му навреди. Пръстите му се свиха върху нежната кожа, когато вдиша аромата й, който го преследваше толкова много нощи наред.
Светлосиният й поглед се оказа по-красив, отколкото си го спомняше, и той трепна вътрешно, докато наблюдаваше как сълзите й се стичат по лицето, с ясното съзнание, че я е наранил. Бореше се със знанието, че е в правото си да отмъсти, но в същото време мразеше да й причинява болка. Това, че тя помоли всички да не го нараняват, го обърка още повече. Ели би трябвало да бъде негов враг, тогава защо се опитваше да го защити?
— Фюри — прошепна Джъстис. — Тя е жена.
Не бе необходимо някой да му казва какъв е полът на Ели. От нейния сладък аромат на ягоди и ванилия му се прииска да стене и да зарови нос в кожата й, за да изследва мястото откъдето идва. Чудеше се дали шампоанът за коса, или лосионът за тяло й придаваше такава изкусителна миризма. Това го ядоса повече, отколкото бе готов да признае. Беше изумен да научи, че тя е работила против врага му. За него нямаше значение защо е била там, не можеше да се примири с чувството, че го е предала, като го остави, затворен вътре в килията, да се справя с последствията от нейните действия. Нима не разбираше какво бе извършила или как той е бил наранен? Фюри не искаше да се разбира истината за това, което бе направила, за да го разгневи толкова силно. Прекалено много въпроси щяха да бъдат задавани. Беше се срамувал достатъчно. Не желаеше никой да разбере колко дълбоко бе унижението му от чувството на безпомощност през всичките тези години, заключен в килията, и от злоупотребите нанесени през живота му. Той бе от Новите видове и имаше контрол върху ума и тялото си, въпреки че беше затворник. Не можеше да попречи на техника да го нападне, тъй като лежеше безпомощен, все още травмиран от това, което му бе сторено, но тялото му реагира на Ели, когато тя се доближи до него. Беше го възбудила, въпреки ужасната ситуация. Той не искаше да реагира на нея по този начин. Това правеше предателството й още по-непростимо. Бе отпуснал гарда и тя му бе навредила. Призна си, че отново е загубил контрол, когато я бе сграбчил безсмислено, и сега отказваше да я освободи.
Болката, изписана на лицето й, го накара най-накрая да разбере колко здраво е стиснал ръцете й, ужаси се като осъзна, че е насинил нежната й кожа. Искаше да я убие, но вместо това желаеше да разтрие нараняванията, дори да й се извини, а това го отврати още повече. Беше спечелил с чест мястото на втори в командването сред народа си, служеше за пример на Видовете как да живеят в мир с хората, а сега стискаше в ръцете си тялото на една дребна, ужасена жена, чийто дух го преследваше, откакто бе освободен.
Винаги си бе задавал въпроса, какво е станало с нея. Дори бе използвал придобитата си власт, за да прочете списъка от арестуваните сътрудници на Мерикъл. Беше си фантазирал, че я посещава в килията й… да я наблюдава, само за да може да я види отново. Ръмжене се изтръгна от гърлото му. Знаеше, че трябва да се откъсне от нея, преди да загуби и малкото контрол, който си бе възвърнал.
Необходимо му бе да помисли, да се овладее, независимо от това, което се бе объркало в мозъка му, когато се доближи до Ели. Обикновено успяваше да запази разума си и да остане спокоен, независимо от обстоятелствата, затова го считаха за добронамерен. Хората му зависеха от него, затова трябваше да си възвърне самоконтрола. Беше си избрал име, което отговаряше на това, което криеше в сърцето си, но външно го прикриваше добре. Обикновено.
Втренчи се в Ели и заповяда на ръцете си да се отпуснат, независимо че инстинктите му крещяха да я задържи. Хватката на Фюри отслабна и той я пусна, сякаш докосването до нея го изгаряше, след което се завъртя и избута хората от пътя си.
Ели остана да лежи неподвижно върху масата, докато някой не я докосна по крака. Беше шокирана, че Фюри й позволи да живее. Дарън Артино приближи до нея и нежно я издърпа до седнало положение. Ели видя потресените лица на мъжете, които я заобикаляха. Бързо изтри сълзите си, изумена, че е жива. Потърси с поглед Фюри, но той бе изчезнал.