Доволна съм, че не съм там, помисли си тя мрачно. Прокле под нос и обърна гръб на гледката. Никога не бе тичала, преди да се премести в Хоумленд. Физическата активност й помагаше да се справи със скуката. Спусна се с бавно темпо надолу по тротоара. Районът на парка заемаше голяма площ покрай охранителните стени.
Ели бръкна в сутиена си, за да увеличи силата на звука на МР3 плеъра и мелодията я удари в ушите. Мина през няколко стила музика, докато стигне до хевиметъла, който отговаряше на настроението й. Движеше се непрекъснато по пътя, който се отдалечи от стените, и се насочи към парка с голямото езеро. Радваше се, когато бе в непосредствена близост до водата.
Щом се отегчи, Ели забави темпото до бързо ходене, докато стигна до езерото. Тя спря, за да разпусне, наведе се да докосне пръстите на краката си, после се изправи. С периферното си зрение забеляза някакво движение. Обърна се, като очакваше да види друг бягащ, но там нямаше никого. Намръщи се. Можеше да се закълне, че бе видяла нещо.
Ели поклати глава и се извърна. Предположи, че клоните на дърветата, които се поклащаха от вятъра, са привлекли вниманието й. Вдигна ръце нагоре и заизвива тялото си в различни положения, за да отпусне мускули. Когато тичаше, всичко я болеше, но тя искаше да е във форма. На двадесет и девет изглежда беше добро време да го направи.
Усмихна се при мисълта, че бившият й съпруг ще получи удар, ако можеше да й се полюбува отнякъде сега. Някога беше с наднормено тегло. Но се превърна в напълно друг човек след горчивия си развод с онзи изневеряващ задник, който вярваше, че е достатъчно жалка да приеме каквото той й даде. Не беше прав. Тя не беше изтривалка и никога нямаше да остане с човек, който не знае как да обича, затова приключи брака, въпреки протестите на Джеф.
Беше променила живота си напълно, след като стана пряк свидетел на страданието, докато работеше в лабораторията за изследване.
Осемнадесет килограма по-лека и без бившия си, беше много по-щастлива. Засмя се. Всъщност бе загубила сто и осемнадесет килограма нежелано тегло, тъй като първите сто принадлежаха на Джеф. Най-доброто отърсване от нейното минало бе бягството от родителите й, които се опитаха да обвинят нея и да върнат Джеф обратно. Адът не е замръзнал още, помисли си тя с усмивка.
Изведнъж косъмчетата на тила й настръхнаха. Краката й изтръпнаха, а погледът й се стрелна из парка. Озеленителите бяха посадили множество дървета и превърнали района около езерото в малка гора. На определени места бяха поставени няколко пейки, а сградите се намираха по външния край на парка. От мястото където стоеше можеше да види най-горните етажи. Огледа се отново в тъмнината и чувството, че някой я наблюдава се засили.
Ели бръкна в сутиена, извади МР3 плеъра, натисна бутона „изключено“ и свали слушалките. Ослуша се внимателно, но не чу нищо от мястото където се намираше. Посегна да включи музиката отново, но леко ръмжене я накара да подскочи. Куче? Погледна през рамо, да огледа пак околността.
Имаше няколко кучета-пазачи, които патрулираха в Хоумленд, но техните водачи винаги ги държаха на каишка. Охраната би трябвало да е на оглед, след като в близост имаше кучета. Обхвана я внезапно желание да се върне в общежитието.
Ели направи няколко крачки и чу друго ръмжене, този път по-близо. Тялото й се напрегна от тревога. Огледа отново наоколо, за да потърси източника на звука, като в същия момент свали и постави слушалките на врата си, а плеъра стисна здраво в юмрук. Надяваше се някое от кучетата да не е пуснато на свобода. Те бяха едри, зли животни, обучени да защитават собствеността. Щяха да се отнесат към нея като с нарушител.
— Ехо? — повиши глас. Надяваше се охраната да й отговори. — Има ли някого там?
Фюри бе наблюдавал женското общежитие, където живееше Ели, и много пъти я бе гледал през стъклата на прозорците на приземния етаж. Тя работеше с жените от неговия вид и той беше горд, когато те се отнасяха хладно към нея, докато не съзря тъгата по лицето й. Сякаш нещо го разкъса, когато стана свидетел на болката й. Не искаше да го е грижа.
Беше смаян, когато тя напусна охраняваната сграда сама, за да тича, далеч от сигурността. Нима не знаеше каква опасност представлява той? Това, че я следеше? Нима инстинктът й за самосъхранение не крещеше, че той е наблизо?
Очевидно не, след като успя лесно да я последва и наблюдава как бавно тича в парка, където изолираният район почти го молеше да се доближи до нея. После тя спря, сякаш го чакаше. Той вдиша аромата й, който вятърът донесе, и изпъшка, щом тялото му реагира. Искаше да бъде близо до нея, на един дъх разстояние и това наистина го разяри. Тя му беше враг.