— Толкова съжалявам. Не минава и ден без споменът да ме преследва. — Тя замълча. — Направих го, за да спася живота ти. Ти знаеш какво беше решил да прави с теб Якоб, но аз го спрях. Бях длъжна да намеря начин да измъкна тайно тези доказателства. Толкова съжалявам. Последното, което исках да направя, е да ти причиня още по-голяма болка. Не исках да те натопя за убийството или да забия иглата, но всичко трябваше да изглежда достоверно, за да ми разрешат да изляза оттам.
Фюри пристъпи още веднъж.
— Нищо от това няма значение — изръмжа. — Всичко, което си спомням, е страданието, което ми причини. Това е единственото, което има значение. Заклел съм се, че когато те видя отново, ще те убия с голи ръце. — Почти я докосна, когато спря на сантиметри от нея. — Ако имаш мозък в главата си, ще бягаш. Боря се със себе си да запазя контрол, но не знам коя част от мен ще надделее. Никога не забравяй, че в мен, освен човек, има и животно.
Фюри се надяваше, че тя ще послуша съветите му. Можеше да види страха в изразителните й деликатни черти. Ненавиждаше тънките бръчици около устата й, които разкриваха, че се усмихва често. Чудеше се какво би било да чуе смеха й. Той никога не бе имал причина да се усмихва, докато не получи свободата си.
Ели нацупи долната си устна, по-пълна от горната, от безпокойство и той се изненада на желанието си да я засмуче.
Следващото, което привлече вниманието му, бе косата й. Изобщо не приличаше на неговата със светлия си почти до бяло цвят и непокорни къдри. Тя беше мека, миришеше на ягоди и обрамчваше лицето й, като му придаваше нежност и деликатност.
Жените от Новите видове драстично се различават от моята малка жена. Той замръзна, като осъзна, че току-що я нарече своя. Заля го възмущение. Фюри знаеше много добре, че не трябва да се доверява на човешките същества. Те причиняваха болка, винаги когато имаха възможност за това. Особено тя. Току-що бе признала, че е опитна лъжкиня. Всичко, което той знаеше и което тя бе казала досега, може би бяха лъжи, целящи да спечелят симпатиите му. Да бъде проклет, ако й даде шанс да го предаде още един път. И все пак, идеята тя да бъде негова, го объркваше. Стомахът му се стегна, пръстите го сърбяха да я докосне, беше полудял от желание да каже нещо, за да намали страха й от него. По дяволите, осъзна той с отвращение, искам да я накарам да се засмее, само за да видя усмивката й. Това беше безумно и грешно. Противоречивите мисли и емоции, когато беше близо до нея, караха гнева му да пламти яростно. Ели изглежда бе станала майстор-манипулатор, а той не искаше никога повече да преживее същото.
Фюри опита да се съсредоточи в настоящето. Беше взел на мушка враговете си и най-накрая имаше възможност да си отмъсти поне на един, който го бе наранил. Досега не му се бе удала възможност да изравни резултата. Най-лошите престъпници не бяха арестувани и наказани за делата си, а другите бяха успели да избягат и се укриваха. Това правеше жената пред него единствената му възможност.
Сърцето му заби силно и образът й от последния път, когато избяга, след като го бе предала, изпълни съзнанието му. Споменът се върна толкова силно, че той залитна от силата на чувствата, които го превземаха. Тогава тя бе толкова забързана в устрема си да го види наказан за нещо, което сама бе извършила, че не уцели вратата и се блъсна в стената.
Животното вътре в него виеше да я сграбчи. Вече нямаше възпиращи го вериги и медикаменти, държащи тялото му неподвижно. Фюри се напрегна, мускулите му се стегнаха и той я видя да отстъпва крачка назад. Мъжът вдиша рязко — страхът й бе толкова силен, че можеше да го вкуси. Инстинктите му крещяха да я прикрие, да я защити, въпреки вбесяващия факт, че имаше такова въздействие върху него. Изръмжа, в душата му се бореха противоречиви чувства. Ели беше враг, но той отчаяно искаше да я докосне. Изведнъж тя се обърна и хукна. Фюри се хвърли напред след жената, която желаеше повече от всичко друго, което някога бе искал в живота си. Не беше в състояние да спре животното в себе си.