Выбрать главу

Не можеше да си поеме дъх. Свръхчувствителното й тяло трепна, когато той освободи краката й нежно. Горещите му устни се плъзнаха по корема й и нагоре по гърдите, докато лицето му не се озова срещу нейното. Ако сега я убиеше, щеше да й бъде безразлично.

По дяволите, помисли си тя, никога през живота си не съм се чувствала по-добре. Отвори очи и го погледна.

— Трябваше да изляза от стаята и да те оставя, без да се обръщам назад. Точно както направи ти онзи ден.

Дори и да ме е излъгала, вече няма значение, помисли си Фюри, като облиза устни. Сладкият вкус на нейната страст превръщаше нуждата му да я притежава напълно в непоносима болка. Бе толкова сладка, толкова отзивчива, че вече не желаеше да мисли нищо лошо за нея. Искаше да вярва, дори и за малкото време, което имаше с нея, че всяка дума, която бе казала, е самата истина.

Не ставай сантиментален, смъмри се той. Бе загубил ума си по една крехка и малка жена. Беше се заклел, че никога няма да допусне някой човек близо до себе си, но ето, че лежеше в леглото с… неговата Ели.

Не само бе загубил ума си, но и сърцето си. Тя бе човек и не можеше да й се вярва, но въпреки това все още я искаше.

Кога, по дяволите, станах мазохист?

Глава 5

Ели отвори уста да каже нещо, но не намери думи, които да изтрият горчивината от красивото му лице. Нямаше извинение. Беше виновна, че не можеше да промени миналото. Вгледа се в очите му и затвори уста. Погледът на Фюри се спусна надолу към гърдите й. За миг той се поколеба, после протегна ръка и ги покри, погали ги леко и Ели изви гръб, за да се притисне по-силно към дланта му. Мъжът погледна отново към лицето й.

— Искам те. Ненавиждам това желание, но изпитвам болка да бъда вътре в теб, да разбера какво е усещането да си увита около мен и удоволствието, което мога да намеря в тялото ти. Никога не съм желал една жена повече. Помогни ми да си спомня, че не мога да ти простя това, което ми стори. Кажи нещо, което да ми напомни, защо не трябва да ме боли толкова много да бъда в теб, та чак ми става трудно да дишам.

Погледът в очите му, докато се взираха един в друг, почти спря сърцето й. Тя видя толкова много емоции — желание, копнеж, малко страх и сурова страст. Прокара език да навлажни устните си. Фюри изръмжа меко, но звукът не беше гневен, приличаше повече на стон. Тя разбра. Той наистина я искаше.

Ели кимна бавно. Желаеше го също толкова силно още от първия момент, в който го видя заключен в килията. Той беше много горд, но въпреки обстоятелствата, чисто мъжката красота на тялото му разпалваше нейната страст, а силното му присъствие я теглеше към него.

— Кажи го — подкани я той.

— Да — прошепна тя.

Фюри затвори очи за дълго време, после я погледна отново.

— Обгърни ме.

Ели се поколеба само секунда, раздвижи крака и докосна с голата топла кожа на петите си задната част на бедрата му. Той се повдигна още малко и намести тялото си така, че притисна дебелия връх на пениса си в нейната сърцевина. Тя вече беше мокра от нуждата да го има, когато се насочи срещу отвора й, за да проникне в нея. Плъзна се леко между копринените й гънки, но не улучи целта.

Чувство на неудовлетвореност стегна лицето му. Подпря се с едната ръка на леглото, прехвърли цялата си тежест върху нея, а другата плъзна между телата им и хвана ствола на члена си, за да го държи стабилно, и го насочи правилно. После спря, надвесен над нея.

— Ти си много по-малка от нашите жени. Ще се опитам да не те нараня.

Да ме нарани? Ели беше наясно с разликата в размерите между тях двамата, но до този момент никога не бе считала себе си за малка. Отвори уста, за да го попита какво има предвид, но преди да успее да каже и дума, Фюри отпусна върху нея тежестта си, използвайки натиска на своето тяло. Очите й се разшириха от шока, закръглената дебела глава на пениса му натисна твърдо и проникна в нея, принуждавайки тялото й да се разшири и да го поеме. Паника бе следващото обхванало я чувство, когато мъжът тласна силно и потъна дълбоко в нейната женственост.

— Ти си прекалено голям — ахна Ели.

Фюри замръзна. Погледите им се срещнаха. Очите му се присвиха почти до цепки, дишането му се накъса.

— Можеш да ме поемеш — изръмжа той. — Искам те прекалено много. Ще бъда внимателен.