Огорчение бе избухнало в гърдите му, когато се отдръпна от тялото й и съкрати удоволствието. Бе я маркирал със своето семе върху бедрото й, и дявол да го вземе, мислеше за тази жена, вече като за своя. Тя му принадлежеше от момента, в който бе влязла в неговата килия, бе го докоснала и убила Якоб, за да го защити. Просто не можеше да я задържи. Гневът му прерасна в заслепяваща ярост сега, когато вярваше, че не е искала да бъде жестока, прехвърляйки му вината за убийството.
Водеше вътрешна борба със себе си и притискаше лице към кожата й, за да скрие изражението си. Яростта му започна да намалява. Изведнъж помириса кръвта й. Очите му се разшириха и той облиза устни, опитвайки вкуса й. С ужас осъзна какво е направил.
— Мамка му — изръмжа злобно.
Ядосан е, че току-що ме изчука, помисли си Ели. Но за мен случилото се означава много повече от обикновен секс.
Той вдигна глава от гърдите й и тя задиша по-леко. Неговият, все още твърд пенис се блъсна в сърцевината й и Ели усети, че е станала доста чувствителна на това място. Беше минало твърде дълго време, откакто не бе правила секс.
Фюри се повдигна на лакти, прехвърли бедро и се наведе над нея, оставяйки тялото й притиснато под неговото.
— Дявол да го вземе — въздъхна той. — Съжалявам. Не исках да те нараня, Ели.
Да ме нарани? Думите му я объркаха. Това, което бяха споделили, бе твърде необикновено. Смущаващо екстремната кулминация бе най-силната, която някога бе имала в живота си. Проследи погледа му и видя, че се е съсредоточил върху дясната й гърда. Наложи се да повдигне глава, за да фокусира по-добре, и се стресна при вида на малкото кръв, размазана върху дясната страна и долчинката между двете гърди. Погледна към мъжа и съзря съжаление, изписано върху красивото му лице. Зачуди се откъде е.
Фюри понечи да каже нещо, но не успя. Стисна устни, на лицето му се появи ярост. Скочи от леглото и се втурна към банята. Ели бе заслепена за миг от ярката светлина, когато той натисна ключа на лампата, но видя как мъжът изчезва в другата стая.
Тя внимателно събра краката си. Да, за известно време съм вън от играта, призна си мълчаливо. Усещаше мястото между бедрата си подуто и много чувствително при всяко движение. Фюри бе по-голям от средния размер, а тя не бе правила секс от развода си, когато се закле, че след този кошмар ще избягва мъжете.
Изпитваше лек срам от факта, че така лесно се бе отдала на Фюри, но тя го желаеше още от първия миг, когато го съзря в онази студена лаборатория. Никога не си бе представяла възможността да бъде с него, завързана за леглото или на друго място. Каква катастрофа. Шумът на течаща вода в банята я изтръгна от мислите й.
След секунди Фюри се появи отново и тя се почувства горда, че изглежда толкова спокойна при тези странни, стресиращи обстоятелства. Той отказа да я погледне в лицето, вместо това се концентрира върху гърдите й. В ръката си държеше мокра кърпа и приседна на ръба на леглото.
— Позволи ми да се погрижа за теб. Наистина не исках да ти причиня болка.
— Не съм наранена — отговори тихо, но знаеше, че е чул. — Просто ме освободи.
— Ще те почистя — въздъхна. — Кървиш. Порязах те със зъбите си, не съм те ухапал. Това е само драскотина, но достатъчно дълбока, за да кърви.
Страхотно. Моята кръв. Добре поне, че не боли.
— Само ме пусни и аз ще се погрижа за това.
— Не.
Той внимателно избърса мястото под дясната й гърда, като я докосваше нежно. Поколеба се, след това почисти бедрото, където беше оставил своя сексуален отпечатък — спермата си.
Горещият секс се бе превърнал в бедствие. Страстта й охладня и остави горчив привкус. Фюри не я бе прегърнал, след като свършиха, не й бе говорил ласкави думи, освен учтивото извинение, че е предизвикал кървенето. Освен това отми доказателството за тяхната страст, която бяха споделили, толкова студено, подобно на мократа кърпа, която използва, за да го направи. Изведнъж си пожела да загърби всичко лошо и да забрави какво се бе случило между тях.
Ели се опитваше да прикрие смущението си от факта, че едва не се бе разпаднала под него, докато Фюри вероятно все още я мразеше. Сексът между тях бе акт на отмъщение, макар той да твърдеше друго, а на нея адски й се искаше да е много повече от това. Трябваше да се махне от него, преди да рухне съвсем. А това щеше да се случи скоро. Надяваше се да е намерил справедливостта, която е търсел.
— Сега сме квит, нали? — Ели се бореше с вълната от сълзи, която заплашваше да я залее. Не плачи, дявол да го вземе! Повтори си го няколко пъти. Емоциите й бяха прекалено близо до повърхността и тя се почувства уязвима. Освен това не желаеше той да изпитва вина за това, което й бе сторил. Той може би си мислеше, че сълзите й са от физическа болка. Разкаян израз беше белязал мрачното му лице. Недоразуменията между двама им щяха да стигнат за цял един живот. И тя не искаше да добавя още към тях.