Измъченият му поглед се вдигна към нея. Изучава я в течение на един дълъг момент и чувство, което тя не можа да разгадае, трепна в тъмните му очи. Отвори уста да каже нещо, но не намери думи. Силни удари внезапно нарушиха тишината.
— Дявол да го вземе — изръмжа Фюри.
Стана от леглото и се спусна към вратата на банята. Ели бе шокирана от бързината на движенията му. Метна кърпата през отворената врата. Завъртя се, върна се обратно до леглото и се наведе да вземе одеялото, което по-рано бе отметнал от нея. Зави я отново от гърдите до краката. В следващата секунда грабна блузата си и излезе от стаята. Вратата на спалнята се затръшна след него.
Ели остана да лежи, като се чудеше дали трябва да вика за помощ. Ако успееше да привлече нечие внимание с виковете си, щяха да я намерят вързана в леглото му гола, с рана от зъбите му. Така погледнато, нещата изглеждаха зле. Най-вероятно щяха да предположат, че я е изнасилил. Не искаше да го арестуват за деяние, което не бе извършил.
Един път вече бе платил скъпо за престъпление, което не бе направил. Тя никога не бе страдала заради убийството на Якоб. Поради тази причина, който и да бе дошъл в дома му, тя нямаше да вика. По-скоро би приела възможността да се сблъска с всичко останало, което решеше Фюри, отколкото да му причини каквито и да е неприятности. Сигурно сме си изчистили сметките, разсъждаваше тя. Той ще ме освободи, след като гостът му си отиде.
Вратата на стаята изведнъж се отвори широко. Кръвта се оттече от лицето на Ели, изпълни я ужас, когато в спалнята рязко нахлу Джъстис. Беше облечен в жълта тениска и сини дънки, а дългата му коса бе вързана на конска опашка и откриваше лицето му. Ели не пропусна шока и страха в изражението му. Бе сигурна, че той си е направил грешни заключения. След момента на смайване, мъжът тръгна напред, изръмжа и спря до ръба на леглото. Фюри стоеше, изпълнил рамката на вратата, блед и мълчалив. Той не отвръщаше на погледа й, вместо това, навел брадичка, се взираше в килима.
Джъстис грабна одеялото и го дръпна от Ели. Тя нададе ужасен вик, стресната, че тялото й бе изложено на показ пред напълно непознат. Още едно ръмжене изригна от гърлото на Джъстис. Той хвърли завивката върху нея и приседна в края на леглото. Възмутеният му поглед фиксираше Фюри, когато посегна към ръката й. Дръпна връзката около китката й, за да я освободи, като отчупи част от таблата на леглото.
— Как можа да направиш това? — изръмжа Джъстис сурово.
После стана, заобиколи леглото и освободи другата й ръка. Той застана между двама им, с гръб към Ели.
Младата жена се изправи, разтърка китките си и внимателно задържа одеялото около себе си, като предпазващ щит. Огромният мъж й пречеше да вижда Фюри.
— Как можа да го направиш, Фюри? Как? Та тя ни спаси. Рискува живота си, за да ни помогне. Ти си жив, въпреки това, което ти стори. Дишаш! Опитваме се да докажем на хората, че сме нещо повече от животни. Насила ли я доведе? Изнасили ли я в леглото, като някое бясно куче? Дявол да го вземе! Такива ще бъдат техните заключения. Не мисля, че мога да те защитя, а в този момент не знам и дали го искам. Как можа да го направиш? Ти знаеш какво е заложено на карта. Нашите хора се нуждаят от насоки и защита! Ти си моят втори в командването. Ако аз загина, ти ще ръководиш. — Гласът на Джъстис се снижи, успокои се. — Ти ми разби сърцето. Наранил си тази жена. Подушвам кръвта й, това ще ни донесе множество проблеми. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? Да не би да си се побъркал? Случаят само ще засили убеждението, че ние сме безмозъчни животни, твърде опасни, за да са на свобода.
Фюри изгаряше от срам, докато наблюдаваше Джъстис шокирано. Знаеше, че бе предал народа си с отвличането на Ели. Когато влезе в ръководството, бе поел отговорности, но въпреки това позволи чувствата му към тази жена да го накарат да направи неща, които, признаваше си, бяха грешни. Беше я предпочел пред тях, нещо, което се бе заклел, че никога няма да направи, когато пое поста.
— Съжалявам — прошепна Фюри.
Джъстис тихо изръмжа.