Все още не се разкайваше, дори нямаше представа колко е дълбока пропастта, която беше изкопал. Повдигна глава, опитвайки се да види Ели отново, но Джъстис все още я закриваше. Беше я имал само веднъж. Никога нямаше да му бъде достатъчно, но поне щеше да има спомен, на който да се наслаждава.
Ели забеляза дрехите си на пода до леглото. Фюри вероятно ги бе пуснал, когато я бе съблякъл. Личната й карта и обувките й също бяха там. Премести се бавно, определено усещаше болка между бедрата си от горещия секс, после плъзна дупето си по ръба на леглото, продължавайки да притиска увитото около себе си одеяло. Грабна дрехите си и трескаво започна да се облича. Мъжете продължаваха да се взират един в друг.
— Хората от охраната търсят навсякъде тази жена. — Джъстис направи пауза. — Намерили са край езерото счупения й плеър и подозират, че нещо й се е случило. Щом разбрах нейната самоличност на секундата дойдох тук, с надеждата да не си направил някоя глупост. Трябва да ги информираме, че е тук. Необходима й е медицинска помощ, а ти ще си получиш наказанието. Тя не е една от нас. Предполагам, ще те съдят по техните закони. Не знам какви са те, но ще трябва да се застъпя за това, за доброто на всички ни. Няма да се съпротивляваш, ако те арестуват. Знам, че противопоставянето ти ще бъде силно, ако те оковат във вериги, но не прави нещата по-лоши.
— Няма да се боря — тихо каза Фюри. — Ще им се обадя още сега.
Ели приключи с обличането. Обу си обувките и се изправи. При движението ризата се отърка в наранената й гръд и й причини чувство на дискомфорт. Щеше да й отнеме време да провери колко лоша е драскотината от зъбите му, затова си обеща да го стори като се прибере у дома. Започна плахо да пристъпва към вратата.
— Извинете — прокашля се тя.
Джъстис извърна глава, срещна погледа й и се намръщи, присвивайки устни.
Ели не погледна към Фюри.
— Веднага се връщам в общежитието, така че, моля, не звънете на никой. Ще им кажа, че съм била при приятел. Не е необходимо охраната да се намесва. Фюри и аз се разбрахме. Няма да има повече проблеми между нас. — Насили се да погледне Фюри и видя как след шока, красивото му лице се отпуска. — Сега сме квит, нали?
Той поклати глава и се намръщи.
Ели се олюля от ужас. Краката й се подкосиха, но Джъстис я хвана, преди да се строполи на пода. Силните му ръце я придържаха здраво за кръста, докато тя се овладя и изправи. Бутна ръцете му и той я пусна веднага. Младата жена зяпна Фюри.
— Не? Какво повече искаш от мен? — Сълзите й потекоха свободно по бузите. Вече не беше в състояние да ги задържи. — Съжалявам! Мислех, че ще бъдеш в безопасност, дявол да го вземе. Казах ти истината. Нямах друг избор. Направих всичко заради теб. Тогава не можех да ти кажа какво ще предприема, защото не мислех, че ми имаш доверие. Не бих могла да рискувам и да повторя всичко, което ти казах.
Фюри примигна. В очите му определено се появи болка.
— Не сме квит, защото сега аз имам дълг към теб. Не исках да те нараня със зъбите си.
Ели изтри сълзите с опакото на дланите си, бе стиснала в юмрук код-картата. Фюри не преставаше да я учудва.
— Знам и ти вярвам. Не го прави на въпрос. Приключихме с това и толкоз, Фюри. Ти никога не си ми дължал нищо. Трябва да вървя. — Тя прехапа устни. — Моля, отдръпнете се от пътя ми.
Фюри отстъпи от вратата. Ели се втурна веднага напред, знаеше, че няма да го докосне. Излезе почти залитайки от спалнята, надолу по коридора, през големия хол. Видя входната врата и се запъти направо натам. Държеше главата си високо, когато посегна и я отвори. Хладният нощен въздух погали влажното й лице.
Погледна надолу, там, където трябваше да бъде часовникът й, за да види колко време е минало. Голата й китка я накара да изтръпне. Не смяташе да се връща в спалнята на Фюри да го търси. Няма начин, по дяволите. Наклони се напред и огледа наоколо, за да определи местонахождението си. Обувките й се пързаляха по влажната трева, докато излезе на тротоара, водещ към общежитието.
Една ръка внезапно я хвана за рамото и я завъртя. Ели погледна със страх и видя Джъстис Норт. Бе я последвал навън.
— Защо не искаш да го арестуват? Какво, по дяволите, има между вас двамата? — Хватката му бе нежна, а в погледа му личеше объркване.
Ели изучаваше красивите му котешки очи. Костната структура на лицето му не бе напълно човешка. Скулите му бяха мускулести, а носът — по-широк и плосък. Чертите му бяха… различни, също като при Фюри, освен че бяха котешки. Тя се отскубна от хватката му. Ръката му се отпусна встрани.