— Подуших миризмата на кръв. И с нараняването ли беше съгласна?
— Той случайно ме одраска със зъбите си. Не е нищо повече от една драскотина.
Джъстис въздъхна шумно.
— Разбирам. — Пусна брадичката й и отстъпи назад.
Ели се обърна и побягна по тротоара. Не посмя да се обърне назад да провери дали Джъстис ще я последва. Не спря, докато не се сблъска с един от охраната, няколко пресечки по-надолу. Скалъпи набързо една лъжа, закле се, че е била на посещение и увери, че нищо лошо не й се е случило. Отказа да му даде име, намеквайки, че е на сексуална основа, оправдавайки по този начин възбуденото си състояние, което той не пропусна да забележи.
Не пропусна и усмивката на пазача и начина, по който изгледа гърдите й, докато докладваше, че я е намерил и е в безопасност. Когато влезе в общежитието, й идеше да рухне от емоционалния ад, който беше преживяла.
Четири жени от Новите видове гледаха телевизия, когато Ели мина покрай всекидневната на път за асансьора. Спря се пред вратата му да го изчака и се обърна да ги погледне. Видя, че те я наблюдават. Жената, която седеше най-близо до нея, изведнъж се изправи. Носът й пламна, когато подуши въздуха и се намръщи.
— Добре ли си?
Ели бе изненадана, че някоя от тях се е загрижила за емоционалното й състояние.
— Добре съм, благодаря, че попита. Лека нощ. — И се обърна към вратата на асансьора, за да прекъсне зрителния контакт.
На асансьора му трябваше доста време, докато стигне приземния етаж. Ели затвори очи и обгърна с ръце гърдите си. Опитваше се да не обръща внимание на чувствителното място, там, където панталоните потъркваха слабините й, и лекото парене в долната част на гърдата й. Имаше нужда от баня, силно питие и може би добрия старомоден рев.
Асансьорът звънна, когато вратите му се отвориха. Ели отвори очи, влезе вътре, обърна се да натисне бутона за нейния етаж и ахна. Четирите жени влязоха след нея в тясното пространство и впериха погледи в лицето й с присвити очи. Те шумно подушиха, огледаха я от горе до долу и се приближиха още. Притиснаха Ели в ъгъла.
Внезапният им интерес към благосъстоянието й, я разтревожи. Бяха високи, мускулести и по-силни от нормалните жени. Озова се в капан, притисната в ъгъла. Една от тях се обърна и натисна бутона за третия етаж. Ели се опитваше да си спомни имената им. Жената с червените коси май имаше примесен котешки ген, ако се съдеше по формата на очите й. Тя спокойно наблюдаваше Ели.
— Подушихме те. Кръв, страх и секс. Всичко това има аромат.
— Подушихме и миризмата на един от нашите върху теб — заяви жената от лявата страна на Ели. Тя изглеждаше странно, генът на шарената котка се бе проявил в многоцветната й коса и котешките черти на лицето. Тя подуши отново. — Мисля, че е от кучешкия вид. Обонянието ни не е толкова силно, колкото при нашите мъже. Те могат да те помиришат и да определят моментално кой те е нападнал. При нас разпознаването на ароматите става по-трудно.
— Защо не ни се обади — сопна се червенокосата, жълтеникавите й очи излъчваха гняв. — Аз не съм куче. Имам само част от него.
Жената от котешкия вид сви рамене и намръщено погледна Ели.
— Била си нападната — подуши тя.
— Добре съм. — Ели преглътна. — Благодаря ви за загрижеността.
Четирите жени се вторачиха в нея мълчаливо. Асансьорът спря, бяха стигнали третия етаж. Ели опита да заобиколи спътничките си, но те продължаваха да стоят на пътя й. Стисна здраво устни и огледа всяка една от тях.
— Бих искала да отида в стаята си.
Те се разделиха, за да излезе от малкото пространство. Ели се провря между жените, като внимаваше да не докосне някоя и се втурна по коридора. Те я плашеха. Не предполагаше, че обонянието им е достатъчно силно да подушат толкова много неща и че биха могли да помиришат емоциите. Пробяга последните няколко крачки до апартамента си и извади ключ-картата.
Светлината на бравата се смени в зелено, тя натисна силно дръжката на вратата и с блъсък я отвори. Влезе вътре и затвори. Вратата след нея се плъзна и се отвори отново. Четирите жени влязоха в апартамента й. От мрачните им изражения в нея се надигна страх. Тя отстъпи бавно, разтревожена от развоя на събитията. Зад тях вратата плътно се затвори.