— Леко — промърмори тихо тя. — Кървиш. Нека да погледна. Медицинска сестра съм.
Не си направи труда да отиде до медицинския кабинет на ъгъла в коридора, за да си вземе ръкавици. Не знаеше с още колко време разполага. Като се поколеба малко, вдигна крак и прескочи плътното, мускулесто бедро на затворника, за да има по-добра гледка. Погледна към добре оформения му задник. Ръцете й го докоснаха нежно, като разтвориха леко плътта, за да видят щетите. Изглеждаха минимални.
— Съжалявам за това, което ти е причинил. Но изглежда не е… — Гласът й се изгуби. Да каже, че Якоб не го е изнасилил много или не е проникнал достатъчно дълбоко, звучеше ужасно дори и на нея. Това не трябваше да се случва изобщо. — Ще се оправиш. — Поне физически, поправи се тя. Ръцете й се отдръпнаха от задните му части.
Премести се от разтворените му бедра към горната част на тялото и се наведе да види лицето му. Той я наблюдаваше и тя забеляза яростта, която изпълваше очите му. Устните му се отвориха и разкриха остри кучешки зъби. Изръмжа към нея, което прозвуча малко по-силно от първия звук, който издаде, но остана напълно неподвижен.
Боже мили, той има кучешки зъби. Можеше да види колко са остри. Като на куче или вампир. Предположи, че може би е някаква кучешка порода. Поне приличаше. Ужасяващото ръмжене, което излезе дълбоко от гърлото му, наподобяваше това на озверено куче. Поколеба се, защото се страхуваше, че ще я захапе с острите си зъби, ако се приближеше достатъчно близо до него.
— Леко — промърмори отново. — Няма да те нараня.
Забеляза няколко неща, когато погледна в очите му. Зениците му бяха необикновено широки и той изглеждаше малко объркан. Ели нямаше представа какво му бе дал Якоб, но изглежда бе достатъчно силно, за да го обездвижи. Въпреки че очите му горяха, той лежеше покорно пред нея, но още едно ръмжене се изплъзна от разтворените му устни. Ели опита да не трепне от гледката на острите му кучешки зъби.
— Успя ли да ти стори нещо друго? Спомена ли какъв наркотик е използвал?
416 спря да ръмжи, но не каза нищо. Тя се зачуди дали може да говори. Вероятно наркотикът не му позволяваше да издаде нищо друго, освен приглушени гърлени звуци. Ели знаеше, че трябва да го прегледа бързо и да измисли начин как да се измъкне от кашата, в която се бе забъркала, когато влезе в килията на затворника. Охранителните камери в коридора сигурно бяха записали влизането й в стаята.
Отвори металния пръстен, заварен за пода, за да освободи веригите, които го държаха. Изсумтя, докато го обръщаше по гръб. Той бе много висок и може би тежеше над сто и шестнадесет килограма. Опита се да не зяпа голите му гърди и да преглътне факта, че нямаше никакви дрехи по себе си.
Забеляза колко мургава е кожата му и реши, че това е естественият й цвят, след като още от самото начало го държаха затворен под земята. Тенът му навсякъде беше еднакъв. С тъмнокестенявата си коса и шоколадово кафявите си очи можеше да мине за индианец. Въпреки че изглеждаше по-едър от всички индианци, които беше виждала.
Не беше красив по общоприетия начин. Скулите му бяха прекалено изпъкнали, което го правеше да изглежда по-скоро груб. Някои можеха да сметнат, че въобще не е привлекателен, но притежаваше някаква екзотична красота. Предположи, че структурата на лицето му се дължи на генетичната промяна, която бе извършена с него. Приличаше на човек, но не съвсем. С поглед, изпълнен с омраза, и стиснати челюсти изглеждаше почти жесток. Ели се приближи към него. Дълбокото ръмжене я накара да спре с разтуптяно сърце. Обхвана я страх. Изглеждаше изключително силен и груб, което създаваше впечатление колко опасен можеше да бъде. Обезпокои я фактът, че го намира за изключително красив. Не можеше да отрече, че я привличат добре оформеното му тяло и подчертаната мъжественост.
Ако помръднеше, щеше да умре. Ели знаеше това. Може би му се искаше да се докопа до нея. Погледна през стаята към напуканата и олющена бяла лента, която минаваше по пода, близо до вратата. Персоналът я наричаше зоната за убиване. Въпреки че всички обекти бяха приковани напълно, те бяха достатъчно силни да строшат някои от веригите. Но никой досега не бе чупил всички окови наведнъж. Нуждаеха се само от една свободна ръка, за да убият. Ели стоеше насред зоната за убиване с разярен и огромен мъж, чийто ръце бяха оковани, но не и приковани към пода. Осъзнаването на това я изпълни с нуждата да избяга от него, но бързо я отхвърли.
Заслужаваше си да го спася. Кимна. Той има нужда от помощ. Прегледай го, направи каквото е нужно и се моли през това време да не влезе никой. Да. Можеше просто да се надява, че ефектът от наркотиците не е минал. Щеше да й счупи врата, още преди да успее да се помоли за живота си. Той сигурно мразеше всички, които работеха за Мерикъл. Имаше доста добра причина за това. Очите й се спряха на мъртвото тяло на Якоб, стисна зъби и се принуди да погледне към 416. Виж какви са нараняванията му.