Беше ли го уцелила? Лазейки, тръгна напред, ръцете й, целите в кръв, затрудняваха движението. Знаеше, че има още двама, които можеха да се покажат всеки момент, привлечени от звука на изстрелите. Ако останеше тук, определено щяха да я убият.
Мъжът с пистолета сигурно си играеше с нея, преструвайки се на ранен. Искаше тя да се покаже и да я застреля. Имаше лошо предчувствие, но изведнъж видя кръвта, която се стичаше по пода иззад ъгъла.
Пое дълбоко дъх и надникна. Тялото му бе облегнато до плота. Пистолетът лежеше на пода, близо до краката му, а очите му бяха вперени в посока на трапезарията. Той премигна. Кръв покриваше гърдите и лявата му ръка, беше го улучила поне веднъж. Ели продължи да го наблюдава.
— Бък? — чу се мъжки глас от всекидневната. — Еди?
Ели скочи на крака и са затича към трапезарията. Ако Бък бе мъжът с пистолета, тя се надяваше, че той няма да има възможност, след като бе ранен, да сграбчи оръжието и да я застреля, докато тичаше с гръб към него. Излезе от кухнята.
Най-безопасното място би било в библиотеката. Ако можеше да стигне дотам, щеше да се барикадира вътре. В стаята имаше тежки мебели. Можеше да ги премести и да блокира вратата. Втурна се напред с тази идея. Чу мъж да проклина, докато минаваше покрай една от отворените врати на стаите. Ускори темпото, знаеше, че я е видял. Всички останали помещения на долния етаж, бяха прекалено открити или нямаха достъп до останалите секции.
Стигна до библиотеката и затвори вратата след себе си. Облегна се на дървото, знаеше, че мъжът я следва по петите. Задъха се, не й достигаше въздух, погледна надолу и се намръщи при вида на кръвта, покриваща тениската и ръцете й.
— Тук — извика мъжът. — Тя е тук.
— Бък и Еди са мъртви — извика другият. — Убила ги е. Гадната кучка е убила и двамата.
Единият от тях опита да отвори вратата. Ели изкрещя и се облегна с цялата си тежест назад. До ушите й достигна яростно проклятие, следващият удар бе толкова силен, че успя да я изтласка няколко сантиметра напред. Отчаяно затърси нещо, с което да затисне вратата, но нямаше такъв късмет.
Трябва ми оръжие. Огледа се, в стаята имаше няколко кушетки, две маси с удобни столове и камина разположена в средата. Книги се виждаха по всички рафтове. Погледът й се спря на ръжена, намиращ се точно до камината.
Двамата мъже блъснаха вратата едновременно. Силата на удара бе достатъчна да изблъска Ели. Спъна се в една от кушетките, свлече се настрана и падна зад нея. Залази отчаяно по килима, докато опитваше да се изправи.
— Хвани кучката — извика единият от мъжете.
Ели сграбчи ръжена и се обърна. Замахна и удари първия, който се изпречи на пътя й. Силна болка прониза раменете й. Мъжът изрева, отскочи назад и погледна към раздраната си риза. Погледът му се върна на Ели.
— Ще си платиш за това — изсъска той.
Другият мъж издърпа огромен нож от колана на дънките си, погледна приятеля си и му кимна. Двамата се разделиха. Ели остана с гръб към камината, като продължи да размахва ръжена пред себе си. Започнаха да я заобикалят, на Ели й беше трудно да ги следи с поглед. Хвърлиха се към нея. Тя замахна. Успя да удари единия от тях, секунда преди втория да я хване. Падна на пода затисната от тежестта му. Отвори уста, искаше да изкрещи, но не й достигаше въздух.
— Кучка — изрева мъжът, когото бе ударила. — Мисля, че ми счупи ръката. Държиш ли я здраво, Рой?
Нападателят, върху нея, сграбчи косата й и притисна лицето й в пода. Тя опита се да се бори, но не можеше да се измъкне от хватката му. Коляното му се вряза болезнено между бедрата й.
— Държа я, Чък.
Ели успя да завърти главата си така, че да си поеме въздух, но сбърчи нос от погнуса, дъхът на мъжа вонеше. Държеше я притисната към пода, а ръцете му бяха заровени в косата й. Тя не можеше да помръдне, той тежеше сигурно повече от сто килограма.
— Остави ме да я нарежа — изхленчи Чък. — Май наистина ми счупи ръката. Боли ужасно.
Рой изсумтя. Премести тежестта си и Ели изплака от болка, когато тялото му се притисна възбудено към нейното. Нещо твърдо се опря в дупето й. Другият мъж сграбчи ръжена от ръката й.
— Помогни ми да я изправя — грубо каза Рой — Нека да покажа на тази кучка мястото й в обществото, а след това ще те оставя да й прережеш гърлото. Ще я гледаме как се извива, докато кръвта й изтича.
Ели опита да се бори отново. Нещото, което се притискаше в задника й, не беше вече мистерия. Рой беше възбуден. Имаше ужасното чувство, че знае какво смята да направи, за да й покаже мястото в извратената му представа за общество.