— Благодаря, че ме спаси.
Тъмните му очи бяха красиви. За секунда в тях проблесна непозната емоция.
— Казах ти, вече не искам твоята смърт. — Погали я още веднъж. — Притеснявах се за теб.
Ели се поколеба.
— Няколко от жените ми казаха, че са те виждали отвън да наблюдаваш общежитието. Защо?
Скулите му се изчервиха смутено, но след това лицето му стана безизразно. Отдръпна ръката си и я спусна надолу.
— Искам да разбера къде са враговете ни. Хайде — изръмжа той. — Кръвта не беше твоя. Имаш няколко синини и драскотини, но ще живееш. Имам работа, трябва да проверя какво става.
Ели се почувства, сякаш я бе ударил с грубите си думи, карайки я да мисли, че дори не са приятели. Сведе поглед надолу.
— Ще си обуя обувките.
— Недей. Целите са покрити с кръв, а аз току-що те почистих. Не мога да го направя отново. Не съм толкова силен — промърмори той.
Какво значи това? Ели не бе сигурна, докато тръгваше към вратата на банята. Фюри вървеше до нея, без да я докосва. Сложи си ръкавиците. Прекосиха банята. Той отвори вратата и излезе, като я остави да го последва. Тя се загледа в гърба му, чудейки се какво се върти в главата му. Бе мил с нея, докато не спомена, че я наблюдава.
Четирима офицери от НСО охраняваха разбития вход на сградата. Дарън Антонио и няколко от охранителите стояха отстрани и чакаха. Той погледна към Фюри.
— Твоите мъже не ми позволиха да вляза.
Фюри оголи кучешките си зъби, очите му не се усмихваха.
— Сега можеш да влезеш.
Антонио прокле тихо и махна към мъжете да влизат. Замръзна, когато ядосаният му поглед се спря на Ели. Съзря мъжките боксерки, които се виждаха под края на ризата. Зяпна и се завъртя към Фюри.
— Тя имаше нужда от дрехи. Трябва да сложите кърпи и да инсталирате душове на първия етаж, тъй като охраната ви не я бива и е необходимо място където хората, които не сте смогнали да опазите, да могат да измият пролятата кръв, след като са спасили собствения си живот. Хартиените кърпи нямаше да скрият голотата й, но затова пък бельото ми успя да го стори.
Ели вдигна ръка да прикрие усмивката си. Лицето на Антонио почервеня, осъзнал думите му. Понякога шефът на охраната се държеше като истински задник и тя се наслади, че го сложиха на мястото му. Усмивката й угасна, щом видя Фюри да кимва на хората си. Те се отдалечиха от сградата, без да погледнат назад.
Антонио се обърна към нея.
— Чу ли какво ми каза? — гневно я погледна той.
Тя се поколеба, докато подбираше думите си внимателно. Не беше в позиция да признае, че охраната се е издънила.
— Той е прав. Наистина трябва да се инсталира поне един душ в банята на първия етаж. Може да бъде полезен.
Ели отмести поглед от шокираното му изражение и тръгна към една от кушетките. Рухна върху меките възглавници. Бе изтощена и искаше да се наплаче.
Или поне да се напия. И това ще свърши работа.
Фюри се спря отстрани на пътя, обърна се назад и потърси с поглед Ели. Тя седеше на едно канапе, бледа и изморена от изпитанието, през което бе преминала. Бе използвал цялата си воля, за да я остави, след като единственото, което искаше, бе да обвие ръце около нея и да я успокои. Ако сега тя се разплачеше, той щеше да се върне и независимо колко глупаво би изглеждало, щеше да я прегърне, докато страховете й изчезнат. Телефонът му звънна и той го вдигна.
— Да, Джъстис?
— Какво направи с човешката жена, докато бяхте в банята? Записите показаха как влизаш с нея, но няма камери в банята. Всичко ли е наред?
— Да — напрегна се Фюри.
— Трябваше да изпратиш друг от екипа да й помогне. Нали говорихме вече по този въпрос. Добре ли си?
— Те я бяха докосвали и наранили, но аз запазих самообладание — с нисък глас отвърна той.
— Добре — каза Джъстис. — Справил си се отлично, Фюри. Горд съм с теб. Хората са изключително сърдити, че нашият екип успя да спаси жената. Не бяха щастливи да разберат, че имаме собствена охрана.
— Хоумленд е наша собственост. Президентът на Съединените щати ни каза, че това е нашият дом и можем да го управляваме както искаме.