— Ти си уволнена. Обирай си боклуците и напусни Хоумленд незабавно. Ако до един час си все още тук, ще дойда лично да те арестувам за нарушаване на територията и ще накарам скапаната охрана да изрита задника ти през портата. А след това ще се обадя на местната полиция да те чака и да ти даде нов дом в градския затвор.
Ели кимна.
— Ти си безгръбначно нищожество. — Тя се врътна и излетя от кабинета му.
Задави се в сълзи, докато отиваше към входната врата. Имаше само час да събере всичко, което притежаваше, и да напусне единствения дом, който имаше. Щеше да се наложи да помоли охраната да докарат колата й, за да натовари вещите си. Всички лични автомобили се съхраняваха във вътрешен охраняем паркинг в задната част на Хоумленд. Това беше стандартна мярка за сигурност, за да се предотврати объркването им. Вече нямаше дом, нито работа, само няколко хиляди долара в спестовната сметка. Най-много я болеше, че трябваше да се раздели с жените, с които вече се бе сближила.
Когато стигна до пазача на изхода, той изведнъж се изпречи пред нея и прегради пътя й с мрачно изражение.
— Директор Борис ми нареди да взема картата ви за сигурност и да ви придружа директно извън вратите на Хоумленд. Каза да ви предам, че личните ви вещи ще бъдат опаковани и натоварени в колата ви и изнесени през външната порта до час.
Разтърси я шок, не й беше позволено дори да си вземе сбогом с жените и сама да опакова багажа си. Моят остър коментар вероятно е издигнал директор Борис до нови висоти на значението „задник“. По дяволите. Следващата й мисъл бе за Фюри. Никога повече няма да го видя. Прониза я болка. Тя не можеше да бъде неговата любима, но възможността никога да не го види повече, я правеше още по-нещастна.
Ели кимна намръщена, когато пазачът сложи ръка върху пистолета си, в случай, че тя не изпълнеше заповедта. Това щеше да влоши положението й още повече. Откачи картата си за сигурност, за да му я подаде. Той пусна оръжието и я хвана за ръката.
— Мога да ходя и сама, благодаря ви. — Дръпна, за да се измъкне от хватката му, но той не я пусна.
— Заповядаха ми, ако окажете каквато и да е съпротива, да ви арестувам и предам на цивилните полицаи, когато стигнем пред портата.
Младата жена реши да не се бори, въпреки че й се искаше. Вдигна гордо брадичка. Едва сдържа сълзите си, когато мъжът я дръпна за ръката и я изведе на ярката слънчева светлина.
Отвън чакаха още двама охранители, единият от които грабна картата за сигурност от ръката й. Изглежда директор Борис наистина я бе набелязал, щом й бе пратил трима пазачи. Тъпак. Двамата нови заеха позиции пред и зад нея, докато онзи все още я стискаше за ръката. Насочиха се към една от колите на охраната. Мъжът буквално я напъха на задната седалка. Затвори очи, когато автомобилът потегли, знаейки, че я отвеждат извън портата и завинаги от живота на Фюри.
Ели беше изблъскана през главния вход към група протестиращи. Обхвана я нервност, докато чакаше да й докарат колата. Погледна към групата „против Новите видове“ и бързо отмести поглед, виждайки намръщените им гневни физиономии, насочени към нея. Те не знаеха за връзката й с Новите видове, но явно бяха видели как пазачите я изритаха навън. Пристъпи назад към портата, когато един от протестиращите я приближи.
— Отдръпнете се — предупреди охраната и посегна към оръжието си.
Ели замръзна.
— Чакам да докарат колата ми. Те не ме харесват. — Кимна с глава към хората пред нея. — Не може ли да почакам тук, на сигурно място, докато автомобилът ми дойде? Твърде много ли искам?
Пазачите се подсмихнаха.
— Преместете се извън линията или аз ще ви накарам. — Той изглеждаше напълно искрен.
Тя се обърна, направи десетина крачки и пресече начертаната на земята линия. Сега, част от протестиращите се оказаха в непосредствена близост до нея. Един от мъжете я погледна и доближи. Той беше едър и приличаше на бандит, излязъл от затвора, със зле нарисувани татуировки по голите си ръце.
— Коя си ти? Дойде от вътре. Да не би да си от любителите на животни с кървящи сърца.
Ели преглътна.
— Моля ви, оставете ме на мира.
Някаква демонстрантка се обърна към един от пазачите:
— Коя е тази жена?
Той дори не погледна към Ели.
— Тя работеше вътре, но току-що я уволниха.
Ели се вторачи с презрение в пазача, незабавно усети враждебността на хората около нея. Отново пристъпи назад до портата, уплашена. Някои от тези принадлежаха към същата група, нахлула в Хоумленд.