Ели закрачи обратно към стаята си, ядосана, че трябваше да се обади в полицията, да подаде оплакване и да се свърже със застрахователния си агент. Със сигурност не можеше да кара колата из града с тези гадни думи, изписани по цялото й протежение. Щеше да направи лошо впечатление, когато отидеше на интервю за работа. Тя изсумтя и стисна здраво книжната торба от заведението за бързо хранене, тъй като бръкна в задния джоб на дънките си да измъкне ключа за мотелската стая. Извади го и опита да го напъха в ключалката, но нещо му пречеше да влезе. Ели се наведе да надникне в малката дупка. С присвити очи разгледа това, което изглеждаше като зелена дъвка натъпкана вътре. Зачуди се кое ли непослушно дете обикаля наоколо и поврежда ключалките по този начин.
Вратата, в непосредствена близост до нейната стая, изведнъж се отвори с трясък. Ели обърна глава точно навреме, за да види как трима едри, нормално изглеждащи мъже излязоха в коридора и я погледнаха. Обхвана я страх, когато разбра, че цялото им внимание е съсредоточено върху нея. Тя пусна дръжката на вратата и се запрепъва назад.
Десет метра разделяха нейната стая от тяхната. Недостатъчно голямо разстояние за тези момчета, помисли си Ели. Опасенията й се потвърдиха, когато водачът им се хвърли бързо напред.
— Хванахме те — пое си въздух той и сграбчи Ели, когато тя се опита да избяга.
— Довлечи я тук, Бърни — промърмори бързо единият от мъжете.
— Какъв, по дяволите, ви е проблемът? — Ели се вкопчи с две ръце за парапета, докато паниката я стисна толкова силно, колкото жестоките ръце стискаха хълбоците й. — Пусни ме!
— Моят проблем? — изсъска мъжът до ухото й, плъзна ръка около кръста й и я дръпна, опитвайки се да я освободи от парапета. — Имаме информация, че се чукаш с едно от онези животни и ние ще те спасим. Промили са ти мозъка.
Да ме спасят? Значи не се опитваха да я убият. Все пак е нещо, помисли си тя. Идиотите смятаха да променят начина й на мислене. Тя изпищя и ритна силно по-едрия мъж. Погледът й трескаво се втурна да потърси помощ. Видя няколко души по-надолу на паркинга, гледащи към тях. Някой изкрещя отдалеч на мъжете да я пуснат.
— По дяволите — извика още един мъж вътре от тяхната стая. — Забелязаха ни! — звучеше паникьосан. — Бягайте!
Този, който държеше Ели през кръста, внезапно я пусна. И тримата хукнаха в обратна посока. Тя се задъхваше, усещаше болки от борбата, отпусна се до парапета. Едрият откачен идиот, който я нападна, бе силен. Ели извъртя глава и видя как тримата мъже достигнаха далечния коридор, почти се препънаха в бързината по стълбите, притичаха покрай паркинга и изчезнаха зад сградата. Тя почти се строполи на пътеката, но успя да стегне колене и да остане изправена. Трепереше цялата. Една врата се отвори и Ели се завъртя по посока на шума, очаквайки нова заплаха. Оттам се подаде пребледняла жена с бебе на ръце.
— Да не би да бяха крадци?
Ели се отпусна.
— Не.
— Полицията е на път — извика един мъж от паркинга. — Добре ли сте?
Ели трябваше да прочисти гърлото си.
— Добре съм. Благодаря!
Съзря на земята книжната торба, която бе изпуснала. Сграбчвайки парапета, наведе се да я вдигне и трепна от болка в кръста, причинена от движението. Изруга под нос, надяваше се идиотът да не й е направил синини от дърпането по време на борбата и залитна назад към стълбите. Седна трудно и стрелна с поглед хората, вторачени в нея. Забеляза тълпата, събрала се да я зяпа. Сърцето й все още блъскаше от страшното изпитание, но вече бе в безопасност и гладна. Бръкна в торбата. Можеше да яде, докато чакаше полицията.
Дъвчейки бургера, Ели завъртя капачката на ароматизираната вода. Радваше се, че не си бе купила сода, защото не би оцеляла при падане. Бръкна с пръсти в задния джоб да извади телефон си. Час, след като напусна Хоумленд, бе оставила съобщение на Джъстис с номера на мобилния си, но секретарката му бе настояла също и за адреса й. Вече не можеше да остане в този мотел, тъй като лудите знаеха къде е отседнала. Натисна бутона за повторно избиране, за да се свърже с офиса на Джъстис. Искаше да открие някого, преди да свърши работното време, а часовникът й показваше минута преди пет.
— Здравейте — каза Ели на жената, която се бе представила, като секретарка на Джъстис. — Мисля, че с вас разговарях преди. Аз съм Ели Брауер. Бях оставила съобщение в кой мотел съм отседнала, в случай че господин Норт иска да се свърже с мен, но се страхувам, че тази информация вече не е актуална. Трябва да сменя мотела. Предполагам, че ще се обадя утре сутринта за новия адрес. Имате номера на мобилния ми телефон, така че можете да ми се обадите по всяко време, нали?