Жената от другия край на линията замълча за момент.
— Защо се налага да сменяте мотела?
— Ъ-ъ… — Ели забеляза полицейската кола на паркинга. — Имах някои проблеми. Обещавам да се обадя сутринта с новия адрес. Сега се налага да вървя. Полицията пристигна и аз трябва да се приготвя бързо, за да имам сигурен ескорт, когато си тръгна оттук.
Фюри крачеше из кабинета си. Ели никога повече нямаше да се върне, нямаше да я види отново, трябваше да се овладее при тази болезнена реалност. Някой почука на вратата. Той пое дълбоко дъх, предаде спокоен израз на лицето си и прочисти гърло.
— Влез.
Брас, негов приятел и отговорник за графиците на класовете за изучаване на различни видове умения, влезе вътре. Затвори вратата след себе си и се облегна на дървената плоскост.
— Имаме проблем.
— Нещо ново? Какво е този път?
— Някои от човешките охранители са флиртували с нашите жени. А мъжете ни са много покровителствено настроени.
Усмивка изви устните на Фюри.
— Нашите жени могат да се справят с човешките мъже. Все още не съм срещнал човек, който да може да се справи с Видовете, мъже или жени, когато са ядосани — усмивката му угасна. — За тормоз ли става въпрос, или за обикновен флирт?
— За обикновен флирт, но мъжете ни могат да започнат борба срещу тях. Нито една от жените ни не се чувства заплашена и не е подала оплакване. Иска ми се да избегнем конфликта между хората и нас. Ако нашите започнат да удрят само заради едното намигване, това ще предизвика голямо напрежение.
— Ще говоря с тях. Насрочи среща. — Фюри погледна часовника си. — Да кажем, след два часа.
— Звучи добре — усмивката на Брас светна. — Осъзнаваш ли, че всички те приемаме като баща. Даваш ни съвети и раздаваш сурови заплахи, когато се държим лошо. Джъстис играе ролята на наша майка — защитава ни, грижи се за нас, създава уют, за да почувстваме Хоумленд като наш дом.
Фюри вдигна ръка и му показа среден пръст.
— Ето днешния ти урок, синко.
Дрезгав смях изпълни стаята.
— Отказвам, ако това е предложение. Не си мой тип.
— Никой не е — засмя се Фюри. — Жените ни са прекалено умни, за да изберат да се чифтосат с теб.
Брас се отблъсна от вратата и пристъпи няколко крачки навътре, усмивката му се стопи. Присви очи, докато изучаваше Фюри.
— Като говорим за жени, чух, че малката жена, която спаси, е напуснала Хоумленд.
Веселото настроение изчезна. Фюри кимна.
— Директорът я уволни и Джъстис ме помоли да не се намесвам. Исках да пренебрегна заповедта му, да я оставя на работа и да я задържа тук. Видях опасността, на която се подлага заради връзката си с нас, след нападението, от което пострадахме. Джъстис ме накара да разбера, че тя ще има по-добър живот навън, без мен.
— Ако искаш да пренебрегнеш ранга на този надут задник, той ще осъзнае, че сме наясно със силата, която ни дава предимство.
— Така каза и Джъстис. Бях раздвоен, Брас. Не исках тя да си тръгва, но имам отговорности към нашите хора. Разкъсан съм на две. Единственият начин тя да остане тук, е като се противопоставя на директора. А това действие би подкопало плана за нашата общност.
— Теб наистина те е грижа за тази жена? — веждите на Брас се извиха. — Виждал съм я много пъти, доста е различна от нашите жени. Тя е малка.
— Наясно съм с разликата в размерите ни.
— И е човек — намръщи се Брас. — Освен това, е работила за Мерикъл. Без съмнение знам защо го е направила, всички сме информирани, че е работила там под прикритие да събира доказателства. Но също така чух, че си имал личен проблем с нея. Бях в конферентната зала, Фюри. Страхувах се, че ще я убиеш пред пълно помещение с хора.
Фюри рязко седна на ръба на бюрото, скръсти ръце пред гърдите си и въздъхна шумно.
— Нещо се случи между нас и аз се почувствах предаден от нея. Загубих напълно контрол.
— Без майтап. Никога не съм те виждал толкова див. Какво ти направи?
Фюри замълча за миг.
— Тя е тази, за която ти разправях, когато ни освободиха и ни държаха в онзи мотел, докато чакахме да ни преместят тук. Тя е човекът, който влезе в килията ми и уби Якоб.