— Мамка му — промърмори Брас, без повече думи.
— Никога не съм реагирал към някого така силно, както към нея. Аз съм… — Потърси начин да изрази чувствата си. — Обсебен съм от нея. Когато се усмихне, аз се топя. Искам да слушам гласа й и просто да бъда до нея.
— Мамка му — повтори Брас.
— Искам да я върна. Не мога да бъда с нея, но всяка вечер наблюдавах общежитието и я гледах как общува с нашите жени. Сега дори това не мога да направя. Това… ме съсипва.
Тишината се проточи. Най-накрая Брас проговори:
— Когато поемем управлението на Хоумленд, можеш да я поканиш да се върне. Ти ще отговаряш за контрола по сигурността. Не трябва да се тревожиш как ще реагират хората. Можеш ли да устискаш до тогава?
— Не знам — призна Фюри. — Просто я искам обратно. Искам я близо до мен. — Замълча. — Имам нужда от нейната близост, дори ако не мога да бъда с нея. Всичко, за което мога да мисля, е какво прави в момента, къде е отишла… — гласът му прерасна в ръмжене, — дали човешките мъже се опитват да се докопат до нещо, което е мое.
Брас повдигна вежди.
— Твое?
— Мое — кимна Фюри. — Това чувствам, когато мисля за нея.
— Дръж се. Нашите хора се учат бързо и скоро ще бъдем в състояние напълно да контролираме Хоумленд. Тогава ще можеш да я върнеш обратно. Надявам се, заради теб, тя да приеме предложението ти.
— И аз мисля така. — Фюри се изправи. — Обади се и организирай срещата. Ще говоря с мъжете ни и ще насроча допълнително часове, за да дадем отдушник на гнева им. Голяма част от хората, които са зад тези стени, не са ни врагове.
Глава 9
Ели приключи с опаковането на багажа си, след като служителят на мотела й беше отворил стаята с помощта на метален лост, за да може да си прибере нещата. Беше доволна, че не успя да разопакова всичко. Изгледа полицая, който стоеше до вратата и наблюдаваше всяко нейно движение.
— Благодаря ви. Готова съм и вече може да тръгваме. Оценявам загрижеността ви.
Той сви рамене.
— Това ми е работата.
Младата жена взе чантата и куфара си. Полицаят й направи път и затвори вратата след нея. Ели заслиза по стълбите, опитвайки да не забелязва другите гости, които все още бяха отвън и я зяпаха, сякаш бе вечерното им развлечение. Въздъхна. Не й харесваше, че бе станала главен източник за подобно представление пред непознати.
Трепна при вида на думите, изписани върху колата й. Полицаят бе съставил рапорт за щетите, направил няколко снимки и й бе дал карта с входящия номер на рапорта. Той отключи багажника на колата и тя сложи куфара си вътре. Затвори го и се насили да се усмихне, когато мъжът й подаде ключовете.
— Ще приемете ли няколко съвета?
— Разбира се — кимна тя.
Униформеният погледна колата, а после нея.
— Наемете си друг автомобил, а този оставете в гаража на компанията за коли под наем, която сте избрала. Градът е малък. Ако тези глупаци са решили да ви тормозят, всичко, което трябва да направят, е да обиколят мотелите, за да ви намерят. А това ще стане доста лесно, след като логото на компания е изписано на колата.
Чудесно, помисли си Ели. Финансовото й състояние щеше да се стопи, докато си намереше друга работа.
— Благодаря ви. Това е чудесен съвет, който смятам да последвам.
— Нямам търпение тези ненормалници да се махнат от района. Откакто се появиха, непрекъснато се получават подобни сигнали. По-голяма част от местните приеха добре новината за Хоумленд и приветстваха с радост горките хора в нашето общество. Изтощително е да имаш военна база за съсед. Като малък, живеех до такава и винаги когато военните имаха почивка, пиеха и предизвикваха безредици в града. Новите видове не правят така. Но сега се появиха тези хора, които протестират за чисто общество. Човек ще си помисли, че няма нищо друго, което биха могли да правят.
Ели му се усмихна с благодарност, напрежението в тялото й сякаш намаля леко. Хубаво бе да чуе, че някой споделя мнението й, след неприятностите, които бе преживяла.
— Да, Новите видове са преживели доста и без тези слабоумни расисти.
— Известно време ще карам след вас, за да съм сигурен, че никой не ви следва.
— Благодаря.
Ели тръгна към шофьорското място, но спря, когато огромен черен джип навлезе в паркинга. Замръзна, докато го гледаше. Изглеждаше като тези, които използваха в Хоумленд, с черни непрозрачни стъкла. Спря точно зад колата на Ели. Тя се напрегна, полицаят до нея посегна с една ръка към оръжието си, а с другата към радиостанцията.