Предната врата на джипа се отвори. Ели се вгледа предпазливо в мъжа, който заобиколи предна част на автомобила. Носеше официален костюм и тъмни очила. Спря и се обърна към пазителя на реда, а след това вниманието му се насочи към нея. Разпери ръце встрани с отворени длани, за да покаже, че не носи оръжие.
— Госпожо Брауер? Казвам се Дийн Хоскинс. Изпраща ме господин Фюри. Обадили сте се в офиса на господин Норт и там са останали с впечатлението, че с вас се е случило нещо.
Фюри, помисли си Ели и се успокои.
— Всичко е наред — увери тя полицая.
Дийн Хоскинс отпусна ръце, след като униформеният мъж махна ръка от пистолета си. Хоскинс посегна и свали слънчевите си очила, разкривайки приятно лице с наситено зелени очи.
— Господин Фюри ме помоли да взема вас и багажа ви и да ви предам едно съобщение, което нямам представа какво означава, но той ме увери, че ще го разберете. Помоли ме да ви кажа, че след като ви е спасил живота, сте му длъжница. Иска да ме придружите обратно в Хоумленд, за да разговаряте с него. Щеше да дойде лично, но заради сложната ситуация извън Хоумленд, нямаше да е добре за него да напуска охраняваната територия.
Без майтап, помисли си Ели. Фюри желаеше да говори с нея. Зачуди се какво ли искаше да обсъждат. Може би съжаляваше, че не й бе казал сбогом или да заяви, че й е простил за това, което му бе причинила. Разбира се, съществуваше вероятността просто да иска да разбере какво се е случило. Нямаше да храни надежда, само защото той желаеше да я види. Но никога не би узнала истината, ако не говореше с него. Кимна на Хоскинс.
Не се съмняваше, че той казва истината. Само Фюри би споменал за това, кой на кого е длъжник.
— Добре.
Мъжът сложи обратно слънчевите очила на лицето си. Ели се обърна към полицая.
— Толкова съм ви благодарна за всичко. Веднага след като срещата ми с господин Фюри приключи, ще си наема нов автомобил.
Младата жена се качи в колата си и изчака господин Хоскинс да направи завой с огромния джип на паркинга. Даде малко назад и потегли след автомобила на Хоумленд. Мразеше погледите, които й хвърляха другите шофьори по пътя и смъртните заплахи, щом протестиращите забелязаха как е изрисувана колата й.
Ужасните думи я притесняваха и унижаваха. Охранителят, който ги пусна да влязат през портата, я изгледа с повдигнати вежди. Ели прокле тихо и едва се въздържа да не му покаже среден пръст. Нямаше друг избор, освен да кара обезобразения си автомобил. Последва огромния джип до главния офис и спря до него в зоната за посетители.
Взе чантата си и излезе от колата. Нямаше намерение да изпуска портфейла си от поглед, след като веднъж бе изгонена от Хоумленд. Искаше да има избор, ако я принудеха да напусне без колата си. Дийн Хоскинс огледа автомобила й намръщен.
— Това ли е проблемът, с който сте се сблъскали?
— Една част от него. Изглежда има няколко идиоти, които смятат, че мозъкът ми е промит и се опитаха да ме спасят. Само Бог знае, какво щяха да ми сторят, ако бяха успели да ме отвлекат. — Поклати глава. — Някои от тях са абсолютни ненормалници.
Фюри обикаляше стаята. Джъстис го наблюдаваше отблизо, изучавайки всяко негово движение, и това го безпокоеше. Фюри спря и хвърли поглед приятеля си.
— Какво? Тя е имала неприятности. Споменала е на секретарката ти, че полицията ще я ескортира оттам. Има ли проблем, че изпратих Дийн да я доведе? Той работи за нас. С какво ни помагат хората, ако не правят нищо по този въпрос?
— Не оспорвам причините, поради които си постъпил така. Вярвах, че Ели ще бъде в безопасност в нейния свят и чистосърдечно ще призная, че съм сгрешил, ако е имала неприятности толкова скоро. Просто се чудя дали ще избухнеш, когато пристигне. Изглеждаш така, сякаш ще изгубиш напълно самоконтрол.
Фюри изръмжа, борейки се с яростта си. Погледът му срещна притеснените очи на Джъстис.
— Всички защитнически инстинкти в мен се борят да излязат наяве. Първото ми желание бе да скоча в джипа и да я намеря. Но след като изпратих Дийн, си възвърнах контрола.
— Това е добре — Джъстис се приближи, — щом означава толкова много за теб, може да я задържиш в Хоумленд. По някакъв начин ще изгладя нещата с директора, но ако не проработи, ще му заповядам да й позволи да остане. Предвид обстоятелствата, може и да не заподозре, че съм взел решение, без да се съобразя с него. Много е параноичен по отношение на огромната сила, с която разполагаме, и има намерение да запази абсолютен контрол над Хоумленд. Държи се като задник и ни третира сякаш сме деца, но истината е, че той работи за нас. Мисля, че има свободна квартира в зоната за посетители. Ще се обадя, за да съм сигурен.