— Ще те накарат да им разкриеш къде сме. Не издържаш много на болка. Но дори и да издържаше, има хапчета, които ще те накарат да им кажеш всичко, което ти е известно.
— Знам. Точно затова вие ще хванете първия кораб за друга планета, след като ви оставя. Като не знам нещо, не мога да им го кажа.
— Но ще им кажеш къде смятаме да се срещнем след трийсет дни — изтъкна Мишката.
Мерлин се намръщи.
— Не бях помислил за това. — Сви рамене. — Значи не трябва да им позволявам да ме хванат.
— Не можем да разчитаме това — рече Мишката. — Поседя известно време мълчаливо, сетне каза: — Сетих се.
— Да?
— Няма да се срещнем след трийсет дни, но ако ми кажеш къде ще отидеш, ще изпратя някой, когото никога преди не си виждал, да те намери и да ти каже къде сме. Той ще те заговори само след като се убеди, че си сам и никой не те следи. Ако не е сигурен, няма да ти се обади, а ще изчакаме още трийсет дни, преди да опитаме отново.
— Лаская се от мисълта, че изглеждам мъжествен и се откроявам сред другите — каза сухо Мерлин. — Но истината е, че изглеждам напълно обикновен. Защо си сигурна, че ще ме забележи?
— Нали си магьосник, организирай представление.
Той се ухили.
— Знаеш ли, толкова отдавна не съм поставял обикновено представление, че въобще не помислих за това.
— Е, крайно време е да започнем да мислим — подхвърли мрачно Мишката. — Защото някой доста напряга ума си, за да ни залови.
4
Мерлин кацна на Байндър Х, един от най-гъстонаселените светове на Вътрешната граница, остана колкото Мишката и Пенелопа да слязат и се отправи към галактическото ядро.
Три часа по-късно Мишката и Пенелопа бяха на път към Вечнозелената — свят-джунгла, открит едва преди две десетилетия. Останаха една нощ там, после се качиха на следващия кораб за Соломон, миньорска планета, където бяха намерени трите най-големи диаманта. Космодрумът бе в малкия, но оживен град Хагард и преди да се стъмни, Мишката нае стая в един обикновен хотел.
— Докога ще трябва да бягаме? — попита Пенелопа уморено, докато Мишката разопаковаше единствената им чанта с багаж.
— Докато съм сигурна, че никой не ни преследва.
— Гладна съм.
— Измий си ръцете и лицето и ще те заведа долу на вечеря.
Момичето влезе в банята, направи каквото му бе казано и излезе, протегнало ръце за проверка.
— Много добре — кимна Мишката.
— Хубаво — зарадва се Пенелопа. — Искам да ме харесваш.
— Аз те харесвам дори когато ръцете ти са мръсни. В края на краищата ти си едно много приятно момиче. Просто не бих се здрависала с теб, ако са ти мръсни ръцете.
— Наистина ли ти харесвам?
— Да, наистина.
— И ти ми харесваш. — Детето замълча за миг. — Ще ми бъдеш ли приятелка завинаги?
— Разбира се, защо да не бъда?
— Не знам. Много хора се преструват, че са ми приятели, но се оказва, че не са.
— Така ли? Кои?
— Много хора.
— Искаш ли да поговорим за това?
Пенелопа поклати глава.
— Гладна съм. Дженифър също.
— И аз. Вземи Дженифър и да отидем да вечеряме
Напуснаха стаята, слязоха с асансьора до фоайето и влязоха в ресторанта. Мишката огледа внимателно хората по масите, без да е сигурна какво точно търси. Надяваше се да разпознае евентуалния преследвач на Пенелопа по издайническа подутина от оръжие или подозрително държане. Но всеки по Вътрешната граница носеше оръжие, а за щастие никой не им обърна внимание.
Избраха си меню от компютъра, Мишката помогна на Пенелопа да прочете някои от предложените ястия, после се настаниха удобно да изчакат вечерята.
— Ако ще бъдем приятелки завинаги — започна Мишката, — трябва да знам повече за теб. През последните няколко дни бяхме толкова заети да бягаме, че не успяхме да се опознаем.
— И на мен ми се иска да знам повече за теб — съгласи се Пенелопа.
— Така ще е честно.
— Защо те наричат Мишката?
— Защото съм дребна — отвърна тя. — И защото минавам там, където повечето хора не могат.
— Като вентилационния отвор на пералнята ли?
Мишката кимна.
— Точно така.
— Защо беше там?
— Защото на това място Мерлин изнасяше представление.
— Харесват ми неговите фокуси — въздъхна Пенелопа. — Интересни са. Съпруг ли ти е?
Мишката се изсмя.
— Слава Богу, не. Той ми е само делови партньор.
— Обичаш ли го?
— Не.
— Харесваш ли го?
— Да.
— Повече от мен?
— Все още не знам много неща за теб, Пенелопа — отговори Мишката. — Но съм сигурна, че след като се опознаем, никого другиго няма да харесвам повече от теб.
— Надявам се — заяви момичето.
— Сега е мой ред да задавам въпроси.